— Точно вас търсех — каза Шарп.
— Завършихте ли с обиска на къщата?
— Претърсих къщата, но не знам дали съм свършил кой знае колко. Тук наблизо има едно местенце, където можеш да получиш сносен сандвич и чаша кафе. Елате с мен, ако не сте зает. Бих искал да поговорим.
Кафенето беше почти празно. Двамата мъже занесоха чиниите и чашите си до една маса в ъгъла. Там Шарп разказа резултатите от разпита на студентите.
— Единственият човек, срещу когото имаме някакви улики, е младият Чапмън — каза той. — Дори прекалено много улики. Три порции отрова минава през ръцете му! Само че няма причина да смятаме, че е хранел някаква неприязън към Силия Остин, освен това се съмнявам, че щеше да е толкова откровен за заниманията си, ако беше наистина виновен.
— Въпреки това се откриват и други възможности.
— Да, да. Да остави тези неща да се въргалят в чекмеджето му! Глупаво момче!
Той продължи с Елизабет Джонстън и нейния разказ за това, което й казала Силия.
— Ако това, което казва, е вярно, то е от значение.
— От голямо значение — съгласи се Поаро.
— „Утре ще зная повече“ — цитира инспекторът.
— Само че това утре не настъпи за бедното момиче. Вашето претърсване на къщата… даде ли някакъв резултат?
— Имаше едно-две неща, които бяха… как да кажа… неочаквани, може би.
— Като например?
— Елизабет Джонстън е член на комунистическата партия. Намерихме партийния й билет.
— Да — каза Поаро замислено. — Това е интересно.
— Човек не би допуснал — рече инспектор Шарп. — Аз самият не го предполагах, докато не я разпитах вчера. Това момиче е човек с характер.
— Склонен съм да мисля, че е ценно попълнение за партията — каза Еркюл Поаро. — Тя е млада жена с необикновен интелект, според мен.
— Беше ми интересно — продължи инспектор Шарп, — тъй като тя очевидно никога не парадира с тези симпатии. Мълчала си е за тях на Хикъри Роуд. Едва ли има важна връзка със случая на Силия Остин, искам да кажа… но трябва да се има едно наум.
— Какво друго открихте?
Инспектор Шарп сви рамене.
— Мис Патриша Лейн има в чекмеджето си носна кърпичка, изпоцапана със зелено мастило.
Веждите на Поаро подскочиха.
— Зелено мастило ли? Патриша Лейн! Значи може би тя е взела мастилото и го е разпяла върху листовете на Елизабет Джонстън, след което си е измила ръцете. Но сигурно…
— Сигурно не е искала да подозират скъпия й Найджъл — завърши мисълта му инспектор Шарп.
— Човек не би помислил. Разбира се, някой друг би могъл да сложи кърпичката в чекмеджето й…
— Напълно вероятно.
— Нещо друго?
— Ами — Шарп се замисли за момент, — изглежда, че бащата на Лен Бейтсън е в психиатричната болница „Лонгуит Вейл“ като освидетелстван пациент. Не вярвам това да е от някакво особено значение, но…
— Значи бащата на Лен Бейтсън е луд. Може би е без значение, както казвате, но това е факт, който трябва да се запомни. Дори би било интересно да разберем каква мания е развил.
— Бейтсън е симпатичен младеж — рече Шарп, — но, разбира се, настроенията му са леко… хм… неконтролируеми.
Поаро кимна. Внезапно той ясно си спомни Силия Остин да казва: „О, не съм я нарязала аз. Това бе само моментно избухване.“ Откъде е знаела, че е само моментно избухване? Виждала ли е Лен Бейтсън да кълца раницата? Думите на ухиления Шарп го върнаха към реалността:
— А мистър Ахмед Али има изключително порнографска литература и пощенски картички, което показва защо той излезе от кожата си при обиска.
— Без съмнение имаше много протести, нали?
— И още как. Една французойка на практика изпадна в истерия, а един индиец, мистър Чандра Лал, заплаши, че ще направи международен въпрос от това. Сред неговите вещи имаше няколко подривни памфлета — обичайната аматьорска работа — а един от Западна Африка имаше няколко страховити сувенира и фетиши. Да, заповедта за обиск действително показва странната част на човешката природа. Чухте ли за мисис Николетис и личния й шкаф.
— Да, чух за това.
Инспектор Шарп се ухили.
— Никога не съм виждал толкова празни бутилки от бренди през живота си! Само как побесня!
Той се разсмя, после внезапно стана сериозен.
— Само че не намерихме това, за което отидохме — каза той. — Нямаше други паспорти, освен напълно легалните.