— Не би следвало да очаквате такова нещо като фалшив паспорт да бъде оставено на показ, mon ami. Досега не сте имали случай, нали, да направите официално посещение на Хикъри Роуд във връзка с паспорт? През последните шест месеца, да кажем?
— Не. Ще ви кажа единствения случай, когато се завъртяхме там… през времето, което споменахте.
Той му разказа с подробности.
Поаро го изслуша намръщено.
— Във всичко това няма смисъл — каза той. Поклати глава. — Нещата ще придобият смисъл само ако започнем отначало.
— Какво наричате начало, Поаро?
— Раницата, приятелю — рече Поаро меко. — Раницата. Всичко е започнало от една раница.
Глава четиринадесета
I.
Мисис Николетис изкачи стъпалата на мазето, където току-що бе успяла напълно да вбеси и Джеронимо, и темпераментната Мария.
— Лъжци и крадци — каза мисис Николетис с висок и тържествуващ глас. — Всички италианци са лъжци и крадци!
Мисис Хабърд, която в момента слизаше по стълбите, въздъхна раздразнено.
— Не бива — рече тя — да ги притеснявате точно когато приготвят вечерята.
Мисис Хабърд потисна язвителния отговор, който беше на езика й.
— Ще дойда, както обикновено, в понеделник — каза мисис Николетис.
— Да, мисис Николетис.
— И, ако обичате, първата ви работа в понеделник сутринта е да намерите някой, който да оправи вратичката на шкафа ми. Сметката за поправката изпратете на полицията, нали разбирате? На полицията.
Мисис Хабърд изглежда се двоумеше.
— Освен това искам нови електрически крушки да се сложат в тъмните коридори… и да бъдат по-силни. Коридорите са прекалено тъмни.
— Вие казахте, че специално за коридорите искате по-слаби крушки… за икономия.
— Това беше миналата седмица — отсече мисис Николетис. — Сега е различно. Сега гледам през рамо и се питам: „Кой върви след мен?“
Драматизираше ли работодателката й, питаше се мисис Хабърд, или наистина се страхуваше от нещо или някого? Мисис Николетис имаше навика да преувеличава всичко, затова никога не можеше да се определи доколко може да се разчита на твърденията й.
Мисис Хабърд попита със съмнение:
— Сигурна ли сте, че трябва да се приберете сама? Искате ли да ви придружа?
— Мога да ви кажа, че там ще бъда в безопасност, за разлика оттук!
— Но от какво се страхувате? Ако знаех, може би…
— Не е ваша работа. Нищо няма да ви кажа. Смятам за неприемливо непрекъснато да ми задавате въпроси.
— Съжалявам. Сигурна съм, че…
— Сега пък се обидихте! — Мисис Николетис я дари с лъчезарна усмивка. — Лоша съм и груба, да, само че имам твърде много грижи. И помнете, че ви вярвам и разчитам на вас. Какво щях да правя без вас, скъпа мисис Хабърд, наистина не знам. Ето, пращам ви въздушна целувка. Приятна събота и неделя. Лека нощ.
Мисис Хабърд я гледаше, докато тя мина през входната врата и я затвори след себе си. Давайки воля на чувствата си с доста неуместното „Да, действително!“, мисис Хабърд се запъти към кухненските стълби.
Мисис Николетис слезе по предните стъпала, излезе през портала и сви наляво. Хикъри Роуд беше доста широка улица. Къщите по нея бяха изтеглени назад в градините. В края на улицата, на няколко минути път пеша от номер 26, се намираше една от главните лондонски артерии, по която бучаха автобуси. В края на улицата се виждаха светлините на колите и една кръчма на ъгъла, „Дъ Куинс Неклъс“. Като хвърли още един бегъл поглед, тя малко гузно се шмугна в пивницата.
След като изпи двойното бренди, което си поръча, настроението й се възвърна. Вече не приличаше на изплашената и притеснена жена отпреди малко. Неприязънта й към полицията обаче не намаля. Тя си мърмореше под носа: „Гестаповци! Ще ги накарам да ми платят. Да, ще ми платят!“ и допиваше питието си. Поръча си още едно и потъна в мисли за последните събития. За нещастие, за голямо нещастие полицията беше така нетактична да открие тайните й запаси и въобще беше излишно да се надява, че вестта за това няма да се разнесе сред студентите. Мисис Хабърд може би щеше да прояви дискретност, а може би — не, защото, в действителност, може ли човек да вярва на всички? Тези неща винаги се разчуват. Джеронимо знаеше. Той сигурно вече е казал на жена си, тя ще каже на чистачките и така ще продължи до…