Тя рязко подскочи, когато един глас зад нея каза:
— Я виж, мисис Ник, не знаех, че наобикаляте насам.
— А, ти ли си това — рече тя. — Помислих, че…
— За кого ме взехте? За големия и страшен вълк ли? Какво пиете? Ще ви поръчам още едно.
— О, имам много проблеми — обясни мисис Николетис с достойнство. — Полицаите претърсват къщата ми, подплашиха всички. Бедното ми сърце. Трябва да внимавам със сърцето. Не си падам по пиенето, но отвън се почувствах малко изтощена и реших, че малко бренди.
— Няма по-добро нещо от брендито. Заповядайте.
Мисис Николетис напусна „Дъ Куинс Неклъс“ малко по-късно, ободрена и напълно щастлива. Реши, че няма да вземе автобус. Толкова приятна вечер, а и въздухът щеше да й подейства добре. Походката й не беше нестабилна, само малко несигурна. Едно бренди по-малко може би щеше да е по-разумно, но въздухът скоро ще прочисти главата й. В края на краищата, защо една дама да не си пийва кротко в стаята си от време на време? Какво лошо има в това? Не е като да се е оставяла някой да я види пияна. Пияна ли? Разбира се, че никога не се е напивала. Все едно, ако не им харесва; а ако продължават да я тормозят, тя бързо ще им покаже къде им е мястото! Тя знае това-онова, нали? Стига да иска да се разприказва! Мисис Николетис вирна войнствено глава и рязко свърна, за да избегне един стълб, който заплашително се бе приближил към нея. Без съмнение, леко й се виеше свят. Дали да не се облегне на стената за малко? Да затвори очи за минута-две…
Полицаят Бот беше спрян от мрачен на вид чиновник, докато обхождаше величествено своя участък.
— Тук има една жена, господин полицай. Наистина… изглежда й е прилошало… или нещо такова. Лежи неподвижно.
Полицаят Бог насочи енергичната си крачка в тази посока и се спря над отпуснатото тяло. Силна миризма на бренди потвърди подозренията му.
— Припаднала е — рече той. — Пияна. Добре, не се притеснявайте, сър, ние ще се погрижим.
II.
Еркюл Поаро, привършил с неделната си закуска, грижливо заличи всички следи от сутрешната чаша шоколад от мустаците си и мина във всекидневната.
Чинно подредени, на масата лежаха четири раници, всяка с цената, прикрепена към нея — резултат от инструкциите, дадени на Джордж. Поаро извади от опаковката раницата, с която се беше сдобил предния ден и я прибави към другите. Резултатът беше интересен. Раницата, купена от мистър Хикс, по нищо не отстъпваше на артикулите, закупени от Джордж от различни други магазини. Само че определено беше по-евтина.
— Интересно — каза Еркюл Поаро. Той се вгледа в раниците.
След това ги изучи в подробности. Отвътре и отвън, обърна ги наопаки, опипа шевовете, джобовете, дръжките. После стана, отиде в банята и се върна оттам с малко, остро ножче за мазоли. Като обърна наопаки раницата, която бе купил от мистър Хикс, той атакува дъното й с този инструмент. Между подплатата и дъното имаше парче твърд пълнеж, доста наподобяващ по вид велпапе. Поаро погледна разчленената раница с голям интерес. След това нападна другите раници.
Най-сетне се отдръпна и обгърна с поглед разрушенията, които току-що бе сътворил. После придърпа телефона към себе си и не след дълго успя да се свърже с инспектор Шарп.
— Ecoutez, mon cher8 — каза той. — Искам да знам само две неща.
Нещо подобно на кикот долетя от инспектор Шарп.
— За коня зная две неща, едното е соленичка шега — каза той през смях.
— Моля? — запита Еркюл Поаро изненадано.
— Нищо, нищо. Просто стихче, което знаех навремето. Кои са двете неща, които искате да научите?
— Вчера споменахте за някакви полицейски разследвания, правени на Хикъри Роуд през последните три месеца. Можете ли да ми кажете датите, а също и часа, когато полицаи са били там?
— Да… хм… това няма да е трудно. Трябва да го има в архива. Само почакайте и ще погледна…
Скоро инспекторът се върна на телефона.
— Първото разследване е във връзка с индийски студент, разпространявал подривна пропаганда, осемнадесети декември миналата година, три часа следобед.
— Това е твърде отдавна.
— Разследване във връзка с Монтегю Джоунс, търсен във връзка с убийството на мисис Алис Коум от Кеймбридж, двадесет и четвърти февруари, пет и тридесет следобед. Разследване във връзка с Уилям Робинсън от Западна Африка, търсен от полицията в Шефилд, шести март, единадесет сутринта.