— Инспектор Шарп ви е разпитвал, така ли? — попита той.
— Да, точно така.
— И вие му казахте всичко, което знаете?
— Разбира се.
— Чудя се — каза Поаро, — дали това е вярно.
Тя го погледна с иронично изражение.
— Но щом не сте чули отговорите, които дадох на инспектор Шарп, не можете да съдите — рече тя.
— А, не. Това е само една от малките ми идейки. Имам си ги, нали знаете… моите малки идейки. Те са тук — той се потупа по главата.
Можеше да се забележи, че Поаро, както понякога го правеше, умишлено се правеше на шарлатанин. Валъри обаче не се усмихна. Тя го гледаше прямо. Когато проговори, това стана с известна рязкост:
— Защо да не започнем направо, мосю Поаро? — попита тя. — Наистина не зная накъде биете.
— Но, разбира се, мис Хобхауз.
Той извади от джоба си малък пакет.
— Предполагам, че можете да отгатнете какво е това.
— Не съм ясновидка, мосю Поаро. Не мога да виждам през хартия и обвивки.
— Тук се намира — каза Поаро, — пръстенът, който беше откраднат от Патриша Лейн.
— Годежният пръстен ли? Имам предвид годежния пръстен на майка й? Но защо е във вас?
— Помолих я да ми го заеме за ден-два.
Веждите на Валъри отново се повдигнаха изненадано нагоре.
— Аха — отбеляза тя.
— Пръстенът ме заинтригува — рече Поаро. — Заинтригува ме изчезването му, неговото повторно появяване и още нещо. Затова помолих мис Лейн да ми го заеме. Тя се съгласи с готовност. Веднага го занесох на един приятел златар.
— Така ли?
— Помолих го да ме осведоми за диаманта върху него. Доста голям камък, ако си спомняте заобиколен от двете страни с по-малки камъни. Спомняте ли си, мадмоазел?
— Така мисля. Всъщност не си го спомням много добре.
— Но вие сте го държали, нали? Той е бил във вашата чиния със супа.
— Да, наистина! О, да, това го помня. За малко да го глътна — Валъри кратко се изсмя.
— Както казах, занесох пръстена на един приятел златар и го попитах за диаманта. Знаете ли какво ми отговори той?
— Откъде да знам?
— Той ми отговори, че камъкът не е диамант, а просто цирконий. Бял цирконий.
— О! — Тя се вторачи в него. След това продължи, вече с малко неуверен глас: — Искате да кажете, че… Патриша е мислела, че е диамант, а то е било само цирконий или…
Поаро поклати глава.
— Не, нямам това предвид. Това е годежният пръстен, доколкото зная, на майката на Патриша Лейн. Семейството на мис Лейн е било заможно, поне преди да се въведат днешните данъци. В семейства като нейното се купуват скъпи годежни пръстени — с диамант или с друг скъпоценен камък. Убеден съм, че бащата на Патриша Лейн не би дал на майка й нещо друго, освен скъп годежен пръстен.
— Що се отнася до това — каза Валъри, — напълно сте прав. Бащата на Патриша е бил доста богат човек.
— Следователно — продължи Поаро — изглежда, че камъкът е бил подменен с друг по-късно.
— Предполагам — каза Валъри, — че Пат е изгубила камъка, не е имала пари да го подмени с друг диамант и затова е сложила цирконий.
— Това не е изключено — каза Поаро, — но силно се съмнявам, че е станало така.
— Е, мосю Поаро, щом ще правим догадки, какво тогава, според вас, е станало?
— Според мен — каза Поаро — пръстенът е бил взет от мадмоазел Силия, диамантът е бил умишлено свален и подменен с цирконий, преди да бъде върнат.
Валъри се изправи на дивана.
— Смятате, че Силия е откраднала диаманта?
— Не — рече той. — Мисля, че сте го откраднали вие, мадмоазел.
Валъри Хобхауз рязко си пое дъх:
— А, така ли! — възкликна тя. — Според мен това е доста тъпо. Нямате абсолютно никакви доказателства.
— О, не — прекъсна я Поаро. — Имам доказателство. Пръстенът беше върнат в чиния със супа. А аз вечерях тук един път. Забелязах начина, по който се сервира супата. Сервира се от супник на странична масичка. Следователно ако някой намери пръстен в чинията си за супа, той може да бъде поставен там само от човека, който сервира супата (в случая — Джеронимо), или от човека, чиято чиния за супа е това. Вие! Не мисля, че е бил Джеронимо. Мисля, че вие сте разиграли връщането на пръстена в супата по този начин, защото това ви е забавлявало. Вие притежавате, ако мога да направя тази констатация, подчертано драматично чувство за хумор. Да държите пръстена! Да възкликнете! Мисля, че задоволихте чувството си за хумор, мадмоазел, но не разбрахте, че по този начин се издавате.