— Това ли е всичко? — Валъри говореше с презрение.
— О, не, в никакъв случай не е всичко. Разбирате ли, когато Силия призна онази вечер, че тя е отговорна за кражбите тук, аз отбелязах няколко дребни момента. Когато говореше за този пръстен например, тя каза: „Не знаех колко е ценен. Веднага щом научих, успях да го върна.“ Откъде е знаела, мис Валъри? Кой й е казал колко е ценен пръстенът? И после, говорейки за нарязания на парчета шал, малката мис Силия каза нещо от рода на: „Това нямаше значение, Валъри нямаше нищо против.“. Защо няма да имате нищо против, ако един хубав копринен шал, ваша собственост, е направен на парцали? Тогава останах с впечатлението, че цялата кампания с краденето на вещи и преструването на клептоманка, привличайки по този начин вниманието на Колин Макнаб, е била замислена за Силия от някой друг. Някой, по-интелигентен от Силия и с много по-големи действителни познания по психология. Вие сте й казали, че пръстенът е ценен; вие сте го взели от нея и сте нагласили връщането му. По същия начин е било ваше и предложението да се накълца на парчета вашият шал.
— Всичко това са теории — каза Валъри, — доста пресилени при това. Инспекторът вече предположи, че аз съм накарала Силия да извърши всичко това.
— И вие какво му казахте?
— Казах му, че това са глупости — отговори Валъри.
— А какво ще кажете на мен?
Валъри го погледна изпитателно за момент. След това кратко се изсмя, загаси цигарата си, облегна се назад, пъхайки възглавничка зад гърба си, и каза:
— Прав сте. Аз я накарах.
— Мога ли да попитам защо?
Валъри каза нетърпеливо:
— О, от добрина, глупава добрина. Доброжелателна намеса. Горката Силия бродеше наоколо като призрак и копнееше за Колин, който въобще не я поглеждаше. Всичко изглеждаше толкова глупаво. Колин е от онези надути и самоуверени младежи, чиито глави са пълни с психология, комплекси, емоционални блокове и всичко останало, затова реших, че би било наистина много забавно да го насадим на пачи яйца и да го направим за смях. Както и да е, не можех да гледам как Силия се измъчва, затова я хванах, поговорих с нея, обясних й в общи линии целия план и я накарах да се заеме с него. Тя беше малко нервна, струва ми се, що се отнася до всичко това, но същевременно и доста развълнувана. След това, разбира се, едно от първите неща, което прави малката идиотка, е да намери пръстена, който Пат забравила в банята и да го свие… едно наистина ценно произведение на бижутерското изкуство, за което ще се вдигне голяма патърдия, ще извикат полиция и цялата работа може да приеме сериозен обрат. Затова грабнах пръстена от нея, казах й, че ще го върна по някакъв начин и я подтикнах в бъдеще да се придържа към брошки, козметика и някоя малка поразия на нещо мое, което не би я вкарало в беля.
Поаро пое дълбоко дъх.
— Това си мислех и аз — каза той.
— Сега ми се иска да не го бях правила — каза Валъри мрачно. — Но наистина й желаех доброто. Звучи жестоко и е също като Джийн Томлинсън, но е така.
— Сега — рече Поаро, — стигаме до тази работа с пръстена на Патриша. Силия го дава на вас. Вие е трябвало да го намерите някъде и да го върнете на Патриша. Но преди да го върнете на Патриша… — Той млъкна за момент. — Какво стана?
Поаро забеляза пръстите й, които нервно сплитаха и разплитаха ресните на шала около врата й. Той продължи с още по-убедителен глас:
— Бяхте в затруднение, нали така?
Без да го поглежда, тя кимна леко с глава.
— Казах, че ще бъда откровена — рече тя, а в гласа й се усещаше горчивина. — Моят проблем, мосю Поаро, е, че аз играя хазарт. Това е едно от нещата, които са вродени и с които не можеш да се пребориш. Ходя в един малък клуб в Мейфеър… о, не бива да ви казвам къде е… не искам заради мен да му устроят някое полицейско нападение или нещо такова. Просто ще приемем факта, че аз членувам там. В клуба има рулетка, бакара и всичко останало. Имах серия гадни загуби, една след друга. Пръстенът на Пат беше още у мен. Случайно минавах покрай магазин, в който имаше пръстен с цирконий. Помислих си: „Ако този диамант се замени с бял цирконий, Пат никога няма да забележи разликата!“ Човек никога не гледа внимателно пръстен, който познава наистина добре. Ако диамантът изглежда малко по-мътен, отколкото обикновено, човек си мисли, че му трябва почистване или нещо такова. Както и да е, имах импулс. Поддадох се. Откъртих диаманта и го продадох. Замених го с цирконий и същата вечер се престорих, че го намирам в супата си. Това също беше проклета глупост, съгласна съм. Ето! Сега знаете всичко. Но откровено ви казвам, че никога не съм искала Силия да бъде обвинена за това.