Уайлдинг посочи раницата с пръст.
— Това е вашето предположение, така ли?
— Да. Кой е човекът, подложен на най-малко съмнения в наши дни? Студентът. Честният, трудолюбив студент. Материално зле, пътува само с това, което носи на гърба си. Пътува на стоп из цяла Европа. Ако само един определен студент разнася стоката през цялото време, без съмнение вие ще го пипнете, но същността е в това, че преносвачите са невинни и са много.
Уайлдинг потърка брадичката си.
— И как смятате, че е организирано това, мосю Поаро? — попита той.
Еркюл Поаро сви рамене.
— Имам само някои догадки. Сигурно греша в подробностите, но в общи линии се действа така: серия раници се пуска на пазара. Те са от най-обикновения, конвенционален вид, точно като всички останали раници, здрави и добре направени, подходящи за целта. Като казвам „като всички останали раници“, това не е точно така. Подплатата в основата е малко различна. Както виждате, лесно се маха и е с такава дебелина и състав, че позволява в гънките да се скрият пакети със скъпоценности или прах. Никога няма да го допуснете, ако не погледнете вътре. Чистият хероин или чистият кокаин биха заели много малко място.
— Доста вероятно — рече Уайлдинг. — Охо! — Той бързо пресметна, присвивайки пръсти: — Може да се внася дрога на стойност пет или шест хиляди лири всеки път, без никой да усети.
— Точно така — каза Поаро. — Alors! Раниците са направени, пуснати са на пазара, продават се — вероятно не само в един магазин. Собственикът на магазина може да е в заговора, може и да не е. Може би той просто продава евтин модел, който намира за изгоден, тъй като цените му биха се конкурирали благоприятно с тези на другите търговци на къмпингово оборудване. В дъното, разбира се, съществува определена организация; внимателно пазен списък на студенти в медицинските училища, в Лондонския университет и на други места. Някой, който сам е студент или се преструва на студент, вероятно стои начело на организацията. Студентите отиват в чужбина. На определено място по обратния път раницата се подменя. Студентът се връща в Англия; митническата проверка е формална. Студентът се прибира в своето общежитие, разопакова си багажа и захвърля празната раница в някой шкаф или в ъгъла на стаята. В този момент се извършва нова подмяна на раниците или просто фалшивото дъно се изважда и замества с напълно безобидно.
— И смятате, че такова нещо се е случило на Хикъри Роуд?
Поаро кимна.
— Такива подозрения имам, да.
— Какво ви наведе на тях, мосю Поаро… ако приемем, че сте прав?
— Една раница бе нарязана на парчета — каза Поаро. — Защо? Тъй като причината не е очевидна, човек трябва да си измисли такава. Има нещо необичайно в раниците, които пристигат на Хикъри Роуд. Те са твърде евтини. На Хикъри Роуд имаше цяла поредица от странни събития, но момичето, отговорно за тях, се закле, че унищожаването на раницата не е нейно дело. След като е признала останалите работи, защо ще отрича тази, освен ако казва истината? Ето защо би трябвало да има друга причина за унищожаването на раницата. А да се унищожи една раница е, бих казал, трудна работа. Доста е мъчно и някой трябва да е бил много отчаян, за да се заеме. Досетих се, когато открих, че в общи линии (уви, само в общи линии, тъй като човешката памет избледнява след няколко месеца) тази раница е била унищожена около датата, когато от полицията са идвали, за да видят управителката на общежитието. Истинската причина, поради която е идвал офицерът от полицията, е свързана със съвсем друга работа, но аз ще го формулирам така: вие сте забъркан в тази контрабанда. Прибирате се вечерта у дома и научавате, че е повикана полиция и в момента разговарят горе с мисис Хабърд. Моментално схващате, че полицията е тук заради контрабандата, че са дошли да разследват; да допуснем, че в този момент в къщата има раница, току-що донесена от чужбина, и съдържаща — или съдържала доскоро — контрабанда. Е, ако полицията има сведения за това, което става, трябва да е дошла на Хикъри Роуд с ясната цел да проучи раниците на студентите. Не се осмелявате да излезете от къщата с търсената раница, защото, доколкото ви е известно, отвън може да е оставен човек от полицията, който да следи за точно този предмет, а раницата не е вещ, която лесно може да бъде укрита или замаскирана. Единственото, което ви идва наум, е да разпорите раницата и да натъпчете парчетата сред боклуците в постройката на парното. Ако вътре има наркотик или скъпоценни камъни, те могат да бъдат скрити сред ароматичните соли за баня като временна мярка. Но дори празната граница, съдържала дрога, може да разкрие следи от хероин или кокаин при по-внимателно проучване и анализ. Затова раницата трябва да се унищожи. Съгласни ли сте, че това е възможно?