— Това е една идея, както казахте по-рано — рече комисарят Уайлдинг.
— Изглежда не по-малко вероятно друг незначителен инцидент, смятан досега за маловажен, да е свързан с раницата. Според прислужника италианец Джеронимо, в деня, или в един от дните, когато е идвала полиция, в салона не е имало осветление. Той отишъл за крушки за смяна; открил, че липсват и резервните крушки. Той е сигурен, че няколко дни преди това в чекмеджето е имало резервни крушки. Изглежда вероятно — това е твърде отвлечено и не бих казал, че съм сигурен, нали разбирате, това е просто една възможност — да е имало някой с гузна съвест, забъркан в контрабандния бизнес преди, който се е страхувал, че лицето му може да се стори познато на полицията, когато го видят на ярка светлина. Ето защо той тихо е махнал крушката от лампата в салона и е взел резервните, за да не могат да бъдат сменени. В резултат салонът се осветявал само от свещ. Това, както вече казах, е само една възможност.
— Това е добро предположение — рече Уайлдинг.
— Възможно е, сър — каза сержант Бел напористо. — Колкото повече мисля за това, толкова по-вероятно ми се струва то.
— Но ако е така, трябва да има и други, освен Хикъри Роуд.
Поаро кимна.
— О, да. Организацията трябва да покрива широк спектър от студентски клубове и прочее.
— Трябва да откриете свързващото звено между тях — каза Уайлдинг.
Инспектор Шарп се обади за пръв път.
— Такова свързващо звено съществува, сър — или поне съществуваше. Една жена, която ръководи няколко студентски клуба и организации. Една жена, която е като у дома си на Хикъри Роуд. Мисис Николетис.
Уайлдинг хвърли бърз поглед на Поаро.
— Да — рече Поаро. — Мисис Николетис е подходяща за целта. Тя има финансови интереси в тези места, въпреки че не ги ръководи лично. Методът се състои в това да се намери човек с безупречна честност и минало, който да ръководи мястото. Моята приятелка мисис Хабърд е такъв човек, финансовата поддръжка се осигурява от мисис Николетис… но подозирам, че и тя е само фигурант.
— Хм — рече Уайлдинг. — Мисля, че би било интересно да научим нещо повече за мисис Николетис.
Шарп кимна.
— Разследвахме я — каза той. — Произход, откъде идва. Трябва да бъдем внимателни. Не искаме да плашим птичките толкова скоро. Проучваме също и финансовото й положение. Честна дума, ако има пъкъл, то тази жена е дявол.
Той описа преживяванията си, когато бе представил на мисис Николетис заповедта за обиск.
— Бутилки от бренди, така ли? — запита Уайлдинг. — Значи е пиела? Е, това би трябвало да улесни нещата. Какво се е случило с нея? Офейкала.
— Не, сър. Тя е мъртва.
— Мъртва ли? — Уайлдинг повдигна вежди. — Сигурно е някаква нелепа случайност.
— Да, така смятаме. Със сигурност ще знаем след аутопсията. Лично аз мисля, че е започнала да става опасна. Може би убийството не е влизало в уговорката.
— Говорите за убийството на Силия Остин ли? Момичето знаело ли е нещо?
— Знаела е нещо — каза Поаро, — но, ако мога така да се изразя, не е знаела какво е знаела.
— Искате да кажете, че е знаела нещо, но не е могла да оцени важността му?
— Да, точно така. Тя не беше умно момиче. Най-вероятно не би успяла да направи никакъв извод, но ако е видяла или чула нещо, може да е споменала този факт напълно несъзнателно.
— Нямате ли представа какво е видяла или чула, мосю Поаро?
— Само предполагам — отвърна Поаро. — Не мога да направя друго. Беше споменат паспорт. Имало ли е хора в общежитието с фалшив паспорт, който да им позволява да ходят и да се връщат от континента под друго име? Разкритието на този факт представлява ли опасност за този човек? Видяла ли е да се подменя раницата, а може един ден да е видяла някой да маха фалшивото дъно и не е разбрала какво точно прави той? Възможно ли е да е видяла човека, махнал електрическите крушки? И да е споменала този факт пред него или пред нея, без да осъзнава важността му? О, mon dieu! — възкликна раздразнено Еркюл Поаро. — Догадки! Догадки! Догадки! Човек трябва да знае повече. Човек винаги трябва да знае повече!