— Е — каза Шарп, — можем да започнем с миналото на мисис Николетис. Нещо може да изскочи.
— Премахнали са я, защото са се страхували, че може да проговори ли? Щеше ли да проговори?
— От известно време е пиела тайно… това означава, че нервите й са били напълно разбити — отговори Шарп. — Могла е да се изпусне и да развали цялата работа — да свидетелства срещу съучастниците си.
— Предполагам, че не тя е движела работата в действителност?
Поаро поклати глава.
— Не, не мисля. Била е посветена обаче. Знаела е какво става, разбира се, но не бих казал, че тя е мозъкът, който стои зад цялата тази работа.
— Някаква идея кой може да е този мозък?
— Бих могъл да допусна, но може и да греша. Да… може и да греша!
Глава шестнадесета
I.
— Хикъри Дикъри Док — каза Найджъл. — Качи се мишката възбог. Полицията тук носа си навира и питам се — кой ще обере пешкира?
После добави:
— Да кажа или да не кажа? Това е въпросът!
Той си наля нова чаша кафе и я отнесе до масата за закуска.
— Какво да кажеш? — запита Лен Бейтсън.
— Всичко, каквото знае човек — заяви Найджъл, като махна неопределено с ръка. Джийн Томлинсън изрече неодобрително:
— Но разбира се! Ако имаме някаква информация, която може да се окаже полезна, разбира се, че трябва да съобщим в полицията. Единствено това ще е редно.
— Тъй рече гиздавата Джийн — каза Найджъл.
— Moi je n’aime pas les flics10 — каза Рене, внасяйки своя принос към разговора.
— Какво да кажеш? — запита отново Ленърд Бейтсън.
— Нещата, които знаем — каза Найджъл. — Имам предвид един за друг — добави той услужливо. В погледа му, който се плъзна по масата за закуска, заблестя злобна искрица. — В края на краищата — рече той бодро, — всички знаем доста работи един за друг, нали? Няма начин, щом живеем заедно.
— Кой обаче ще реши кое е важно и кое не е? Има много неща, които въобще не са работа на полицията — каза мистър Ахмед Али. Той говореше разгорещено, с болния спомен за острите забележки на инспектора по повод на колекцията му от пощенски картички.
— Чух — рече Найджъл, обръщайки се към мистър Акибомбо, — че открили много интересни неща в твоята стая.
Поради цвета си мистър Акибомбо не можеше да почервенее, но очите му замигаха объркано.
— В моя страна много суеверие — каза той. — Мой дядо дал мене неща носи тук. Аз пази се от набожност и почитане. Аз лично модерен и научен; не вярва във вуду, но поради труден език аз не може обясни на полицай.
— Предполагам, че дори скъпата малка Джийн има своите тайни — каза Найджъл, поглеждайки отново мис Томлинсън. Джийн разпалено заяви, че няма да търпи обиди.
— Ще напусна това място и ще отида в Християнската асоциация на младите жени — каза тя.
— Хайде, Джийн — рече Найджъл. — Дай ни още една възможност.
— Зарежи тая работа, Найджъл! — каза Валъри отегчено. — При тези обстоятелства полицията няма как да не си пъха носа тук.
Колин Макнаб прочисти гърлото си, готвейки се да направи забележка.
— По мое мнение — рече замислено той, — създалото се положение следва да ни бъде разяснено. Каква точно е причината за смъртта на мисис Ник?
— Следствието за изясняване причините за смъртта ще покаже — нетърпеливо каза Валъри.
— Много се съмнявам — рече Колин. — По мое мнение, ще отложат следствието.
— Нещо е станало със сърцето й, нали? — попита Патриша. — Паднала е на улицата…
— Пияна и безпомощна — каза Лен Бейтсън. — Така са я откарали в участъка.
— Значи наистина е пиела — каза Джийн. — Разбирате ли, винаги съм си го мислела. Когато полицията претърсваше къщата, сигурно са намерили в стаята й шкафове, пълни с празни бутилки — добави тя.
— Вярвайте на нашата Джийн, ако искате да знаете цялата мръсотия — рече Найджъл одобрително.