— Е, това обяснява защо понякога се държеше странно — каза Патриша. Колин отново си прочисти гърлото.
— Хм! — каза той. — Случайно я забелязах да влиза в „Дъ Куинс Неклъс“ в събота вечерта, когато се прибирах.
— Явно там се е натряскала — каза Найджъл.
— Предполагам, че в такъв случай е умряла от препиване? — каза Джийн. Лен Бейтсън поклати глава.
— Мозъчен кръвоизлив ли? Много се съмнявам.
— За бога, не мислиш, че са я убили, нали? — попита Джийн.
— Бас държа, че е така — каза Сали Финч. — Изобщо няма да се учудя.
— Моля — каза мистър Акибомбо, — вие мисли някой нея убил? Това вярно?
Той ги изгледа един по един.
— Все още нямаме причина да допуснем подобно нещо — каза Колин.
— Но кой ще иска да я убие? — каза Женевиев. — Имаше ли много пари? Ако е била богата, тогава, струва ми се, е възможно.
— Тя беше жена, която можеше да те вбеси, скъпа — каза Найджъл. — Сигурен съм, че всички искаха да я убият. Поне аз съм искал — добави той радостно, докато си вземаше сладко.
II.
— Моля, мис Сали, мога ли задам въпрос? За каквото казали на закуска. Аз много мислил.
— Ами на твое място не бих мислила толкова много, Акибомбо — каза Сали. — Не е здравословно.
Сали и Акибомбо обядваха на открито в Риджънтс Парк. Според календара лятото бе вече настъпило и ресторантът беше отворен.
— Цяла сутрин — каза Акибомбо тъжно, — аз бил много разстроен. Не мога отговори на въпроси на мой преподавател добре. Той недоволен от мен. Той казва аз преписва големи откъси от книги и не мисли себе си. Но аз тук, за да придобие мъдрост, и на мен се струва, че в книги казано по-добре, отколкото аз мога каже, защото аз не добре владее английски. Освен това тази сутрин на мене много трудно мисли за друго, освен какво става на Хикъри Роуд и проблеми там.
— Мисля, че си прав — рече Сали. — Аз самата не можах да се съсредоточа тази сутрин.
— Затова аз питам тебе, моля каже някои неща, защото, както казал, аз мислил много.
— Е, да чуем тогава за какво си мислил.
— Ами за тази бо… ре… на киселина.
— Борена ли? А, борова киселина! И какво за нея?
— Ами аз не разбира много. Казват това киселина. Като сярна киселина?
— Не, не е като сярната — каза Сали.
— Не е ли нещо, само за лаборатория?
— Не мисля, че някога са правени лабораторни опити с него. Това е нещо много слабо и безвредно.
— Искаш да кажеш, дори ти можеш него сложи в твои очи ли?
— Точно така. Именно за това се използва.
— А, тогава това обяснява. Мистър Чандра Лал, той има малко бяло шише с бял прах, и той слага прах в гореща вода и къпе очи с него. Той държи него в баня, и един ден то не там, и той много ядосан. Това сигурно борена киселина, да?
— Какво толкова има с тази киселина?
— Аз каже тебе постепенно. Моля, не сега. Аз мисли още малко.
— Е, недей да се задълбочаваш чак толкова — каза Сали. — Не искам следващият труп да си ти, Акибомбо.
III.
— Валъри, смяташ ли, че можеш да ми дадеш съвет?
— Разбира се, че мога да ти дам съвет, Джийн, макар да не разбирам защо хората искат съвети. Никога не ги изпълняват.
— Наистина става въпрос за съвет — каза Джийн.
— В такъв случай аз съм последният човек, когото трябва да питаш. Честно казано, нямам съвест.
— О, Валъри, не говори така!
— Вярно е — каза Валъри. Докато говореше, си запали цигара. — Внасям контрабандно дрехи от Париж и разправям най-ужасяващи лъжи на отвратителните жени, които идват в салона. Дори пътувам с автобусите без билет, когато съм в затруднение. Но давай, кажи ми. За какво става дума?
— За това, което каза Найджъл на закуска. Ако някой знае нещо за някой друг, мислиш ли, че е длъжен да го каже?
— Що за идиотски въпрос! Не можеш да разсъждаваш така общо. Какво е това, което искаш да кажеш или не искаш да кажеш?
— За паспорта.
— Паспорт ли? — Валъри се надигна изненадано. — Чий паспорт?
— На Найджъл. Той има фалшив паспорт.
— Найджъл ли? — гласът на Валъри звучеше невярващо. — Не може да бъде. Изглежда невероятно.
— Само че има. Знаеш ли, Валъри, струва ми се, че има нещо… мисля, че чух полицията да казва как Силия споменала нещо за някакъв паспорт. Представи си, че тя го е разкрила и той я е убил?