Той разбъркваше паспортите в ръцете си като човек, който раздава карти.
— Сложно дело са финансите — каза той. — Доста време ни отне да тичаме от банка на банка. Добре си е покрила следите — имам предвид финансовите си следи. За две години, според мен, тя щеше да се измъкне, да замине в чужбина и да си живее щастливо с незаконните си доходи. Не е било голяма работа — нерегистрирани диаманти, сапфири и така нататък влизат, крадена стока излиза, и малко наркотици като добавка. Доста добре е организирано. Пътувала е в чужбина под чуждо и със собственото си име, но никога прекалено често и същинската контрабанда се е извършвала несъзнателно от някой друг. Имала е агенти в чужбина, които са се грижели за подмяната на раниците в подходящ момент. Да, идеята не е била лоша. И трябва да благодарим на мосю Поаро, който ни наведе на нея. Умно е от нейна страна да предложи и психологическия трик с кражбите на бедната малка мис Остин. Веднага разбрахте това, нали, мосю Поаро?
Поаро се усмихна скромно, а мисис Хабърд го погледна с възхищение. Намираха се в дневната на мисис Хабърд и разговаряха съвсем неофициално.
— Алчността я погуби — каза Поаро. — Изкушена бе от хубавия диамант върху пръстена на мис Патриша Лейн. Глупаво от нейна страна, защото така показа веднага, че е свикнала да борави със скъпоценни камъни… цялата тази работа с оценяването на диаманта и заменянето му с цирконий. Да, това определено ме насочи към Валъри Хобхауз. Въпреки това е умна: когато я обвиних, че е вдъхновила Силия, тя се съгласи и го обясни със съчувствието си.
— Но убийство! — каза мисис Хабърд. — Хладнокръвно убийство. Дори сега не мога да си го представя.
Инспектор Шарп изглеждаше мрачен.
— Все още не сме в състояние да я обвиним в убийството на Силия Остин — рече той. — Пипнахме я за контрабанда, разбира се. С това няма проблеми. Но обвинението в убийство е по-сериозна работа. Прокурорът просто не вижда начин. Мотив има, естествено, има и възможност. Тя може би е знаела всичко за баса и за това, че Найджъл притежава морфин, но нямаме истински улики, освен това трябва да се имат предвид и другите две убийства. Може да е отровила и мисис Николетис, но, от друга страна, определено не е убила Патриша Лейн. Всъщност тя е единственият човек, за когото всичко е ясно. Джеронимо казва със сигурност, че е излязла от къщата в шест часа. Той се придържа към това. Не знам дали го е подкупила.
— Не — каза Поаро, поклащайки глава. — Не го е подкупила.
— Имаме и показанията на аптекаря от ъгъла на улицата. Той я познава достатъчно добре и поддържа това, че тя е влязла в шест и пет, купила е пудра, аспирин и се е обадила по телефона. Напуснала е магазина в шест и четвърт и е взела такси от колонката отвън.
Поаро се изправи в стола си.
— Но това — рече той, — е великолепно! Точно това ни трябва!
— Какво, за Бога, имате предвид?
— Имам предвид, че тя всъщност се е обадила от телефона на аптеката.
Инспектор Шарп го погледна раздразнено.
— Вижте какво, мосю Поаро, дайте да видим известните факти. В шест и осем минути Патриша Лейн е жива и се обажда в полицейския участък от тази стая. Съгласен ли сте с това?
— Не мисля, че се е обаждала от тази стая.
— Добре тогава, долу от салона.
— Нито пък от салона.
Инспектор Шарп въздъхна.
— Предполагам няма да отречете, че е имало обаждане в полицейското управление? Не смятате, че аз, сержантът, полицай Най и Найджъл Чапмън сме станали жертви на масова халюцинация?
— Не, в никакъв случай. Обаждане е имало. Бих направил догадката, че то е извършено от телефона на аптеката.
Челюстта на инспектор Шарп увисна за миг.
— Искате да кажете, че се е обаждала Валъри Хобхауз? Че се е преструвала на Патриша Лейн, а Патриша Лейн е била вече мъртва?
— Да, точно това искам да кажа.
Инспекторът млъкна за момент, после стовари юмрука си върху масата с трясък.
— Не вярвам. Гласът… чух го лично.
— Чули сте го, да. Момичешки глас, запъхтян, развълнуван. Само че не познавате гласа на Патриша Лейн достатъчно добре, за да кажете със сигурност, че е била тя.
— Може аз да не го познавам. Но всъщност Найджъл Чапмън вдигна слушалката. Не може да ме убедите, че Найджъл Чапмън може да бъде заблуден. Не е толкова лесно да се прикрие глас по телефона, нито да се подправи нечий друг. Найджъл Чапмън щеше да разбере, че не е бил гласът на Пат.