— Но естествено… — мистър Ендикът се намръщи.
— Найджъл е преминал от един свят в друг. Всеки бивш приятел, който го срещне, е можел да знае, че той сега се казва Чапмън, но не са знаела нищо за това, с което се занимава. В общежитието никой не е знаел, че истинското му име е Станли — но Силия изведнъж открива, че го познава и в двата образа, знаела е също, че Валъри Хобхауз поне един път е пътувала в чужбина с фалшив паспорт. Знаела е прекалено много. На другата вечер тя излиза, за да се срещне с него на уговорено място. Той й дава да пие кафе, в което има морфин. Тя умира в съня си и всичко е нагласено така, че да прилича на самоубийство.
Мистър Ендикът се размърда. По лицето му премина сянка на дълбоко объркване. Той промърмори нещо под носа си.
— Това обаче не е краят — продължи Поаро. — Жената, която притежава верига от общежития и студентски клубове, скоро след това умира при подозрителни обстоятелства и тогава, най-накрая, се стига до последното най-жестоко и безсърдечно убийство. Патриша Лейн, момичето, което е предано на Найджъл и което самият той обича, неволно се забърква в неговите дела и, освен това, настоява той да се сдобри с баща си преди последният да умре. Той й наговаря куп лъжи, но разбира, че упорството й може да я накара да напише второ писмо, след като първото е унищожено. Мисля, че сега можете да ми кажете, приятелю, защо това е щяло да бъде толкова фатално от негова гледна точка.
Мистър Ендикът стана. Той прекоси стаята и отиде до един сейф, отключи го и се върна с дълъг плик в ръката си. На гърба на плика имаше счупен червен печат. Той извади отвътре два листа и ги положи пред Поаро.
Драги Ендикът,
Ще отвориш това, след като умра. Искам да откриеш сина ми Найджъл и да разбереш дали е виновен за каквито и да било престъпления.
Фактите, които ще ти съобщя, са известни само на мен. Найджъл винаги е бил крайно неудовлетворителен по характер. Два пъти е подправял името ми върху чекове. И двата пъти признах подписа, но го предупредих, че повече няма да допусна това. Третия път той фалшифицирал подписа на майка си. Тя го обвинила в това. Той я умолявал да не казва. Тя отказала. Двамата с нея бяхме говорили за това и тя бе заявила, че ще го издаде. Тогава той сипа свръхдоза във вечерното й лекарство. Преди да подейства обаче тя дойде в стаята ми и ми разказа случая. Когато на следващата сутрин я намериха мъртва, аз знаех кой го е направил.
Обвиних Найджъл и му казах, че възнамерявам да разкажа всичко на полицията. Той ме умоляваше отчаяно. Как бихте постъпили вие, Ендикът? Не си правех илюзии за сина си, знаех какво представлява той — един от онези опасни саможиви хора, които нямат нито съвест, нито милост. Нямах причина да го спасявам, но мисълта за любимата ми жена ме разколеба. Щеше ли тя да извика на помощ правосъдието? Мислех, че зная отговора — щеше да пожелае синът й да бъде спасен от ешафода. Щеше да се отдръпне, както аз се отдръпнах, за да не се опетни името ни. Имаше още едно нещо обаче. Твърдо вярвам, че който е убил веднъж, пак ще убие. Може да има още жертви в бъдеще. Сключих сделка със сина си и не зная дали съм прав или не. Той трябваше да напише самопризнание за убийството, което аз щях да запазя. Трябваше да напусне дома ми и никога повече да не се връща, а да си изгради нов живот. Щях да му дам още една възможност. Парите, принадлежали на майка му, щяха автоматично да отидат при него. Имаше добро образование. Имаше всички възможности да прави добро.
Но ако бъде обвинен в каквото и да е престъпление, признанието, което ми бе оставил, щеше да отиде в полицията. Предпазих себе си, като му обясних, че моята смърт няма да реши проблема.
Вие сте най-старият ми приятел. Стоварвам това бреме на плещите ви, но ви моля в името на мъртвата жена, която беше и ваш приятел. Намерете Найджъл. Ако миналото му е чисто, унищожете това писмо и приложеното самопризнание. Ако не — нека справедливостта възтържествува.
Ваш предан приятел,
— Ах! — Поаро изпусна дълга въздишка.
Той разгърна приложението.
С настоящото признавам, че убих майка си, давайки й свръхдоза лидинал на 18 ноември, 19…