— Ще му кажа.
Лен Бейтсън бе олицетворение на мрачния образ.
— След една седмица ти ще бъдеш в Америка — произнесе той. За миг се възцари тишина.
— Ще се върна — каза Сали, — или ти ще дойдеш там на специализация.
— Какъв е смисълът?
— Акибомбо — запита Сали, — имаш ли нещо против един ден да ни станеш кум?
— Какво е кум, моля?
— Ами младоженецът, например Лен, ще ти даде да пазиш един пръстен, после двамата, облечени хубаво, ще отидете в църквата и в нужния момент той ще те помоли за пръстена, ти ще му го дадеш, той ще го сложи на ръката ми, органът ще свири сватбения марш, а всички ще плачат и това е.
— Искаш да кажеш, — че ти и Лен ще се жените?
— Това е идеята.
— Сали!
— Освен, разбира се, ако Лен има нещо против идеята ми.
— Сали! Но ти не знаеш… за баща ми.
— И какво от това? Разбира се, че знам. Баща ти е луд. Е, и други хора имат такива бащи.
— Това не е наследствена мания, можеш да бъдеш сигурна, Сали. Ако знаеш само колко отчаяно нещастен се чувствах заради теб.
— Имах известни подозрения.
— В Африка — каза мистър Акибомбо, — едно време, преди атомен век и научна мисъл дошли, сватбени обичаи много интересни и любопитни. Ще ви разкажа.
— По-добре недей — прекъсна го Сали. — Струва ми се, че това ще ни накара с Лен да се изчервим, а когато си риж, червенината ужасно си личи.
II.
Еркюл Поаро подписа и последното от писмата, които мис Лемън бе поставила пред него.
— Tres bien — важно каза той. — Нито една грешка.
Мис Лемън изглеждаше леко оскърбена.
— Струва ми се, че не греша толкова често — каза тя.
— Не толкова често, но се е случвало. Как е сестра ви, между другото?
— Мисли да замине на пътешествие, мосю Поаро. Из северните столици.
— А — отбеляза Еркюл Поаро.
Той се запита дали евентуално едно пътешествие?…
Разбира се, той не би тръгнал на морско пътешествие… по никакъв начин. Часовникът зад гърба му удари един.
— обяви той.
— Не ви разбрах, мосю Поаро?
— Няма нищо — отвърна Еркюл Поаро.