— Разбирам. А младите дами? Имате ли спорове помежду си?
— О, не, всички се разбираме прекрасно. Само Женевиев понякога се разстройва. Имам чувството, че всички французи са склонни да се превземат. О, исках да кажа… извинете.
— Аз съм белгиец — каза тържествено Поаро и побърза да продължи, преди Силия да се е окопитила: — Какво имахте предвид, когато казахте преди малко, че сте се чудели за нещо? За какво се чудехте, мис Остин?
Тя си пое дъх на пресекулки.
— Ами, нищо. Нищо съществено. Просто напоследък се случиха едни глупави шегички и помислих, че мисис Хабърд… Доста глупаво от моя страна наистина. Нямах нищо предвид.
Поаро не настоя. Обърна се към мисис Хабърд и скоро бе въвлечен в тристранен разговор с нея и Найджъл Чапмън, който излагаше предизвикателното твърдение, че престъплението е вид творчески акт, а истинските неудачници на обществото са полицаите, захванали се с тази професия, за да удовлетворят своя прикрит садизъм. Поаро се развесели от откритието, че угрижената млада дама с очила, която седи до него, отчаяно се опитва да обяснява всичките му забележки. Найджъл сякаш изобщо не я забелязваше. Мисис Хабърд, изглежда, се забавляваше.
— Вие, младите, днес не мислите за нищо друго, освен за политика и психология — каза тя. — Когато бях момиче, ние бяхме много по-безгрижни. Толкова танцувахме. Подът във всекидневната е доста здрав и, ако навиете килима, можете да танцувате до полуда, но никога не го правите.
Силия се засмя и каза злобничко:
— Но ти танцуваше, Найджъл. Аз самата съм танцувала с теб, макар че не се и надявам да си го спомниш.
— Танцувала си с мен? — каза недоумяващо Найджъл. — Къде?
— В Кеймбридж… през Майската седмица.
— О, Майската седмица! — Найджъл пропъди спомена за младежките безумия. — Всички минават през този незрял етап. За щастие, това бързо отминава.
Найджъл определено нямаше повече от двадесет и пет. Поаро потули зад мустаците си една усмивка.
Патриша Лейн заяви разпалено:
— Знаете ли, мисис Хабърд, имаме толкова много да учим. От ходене на лекции и водене на записки наистина не ни остава време за нищо, освен за сериозни неща.
— Но, скъпа, човек е млад само веднъж — рече мисис Хабърд.
Спагетите бяха последвани от шоколадов пудинг, а после всички се прехвърлиха във всекидневната и си наляха кафе от сложения на една маса термос. След това Поаро бе поканен да започне беседата. Двамата турци учтиво поднесоха извиненията си и се оттеглиха, а останалите седнаха и зачакаха.
Поаро се изправи и заговори с обичайната си самоувереност. Звукът на собствения му глас винаги бе галил слуха му и той говори четиридесет и пет минути в лек и увлекателен стил, като разказваше онези свои случаи, които се поддаваха на приемливо преувеличение. Той майсторски успя да събуди у слушателите си подозрението, че е някакъв самохвалко, при това така, че никой не забеляза измамата.
— И така — завърши той, — казах на този господин, че си спомням за един мой познат, производител на сапун от Лиеж, който отрови жена си, за да се ожени за красива руса секретарка. Казах го съвсем спокойно и постигнах моментален ефект. Той ми подаде откраднатите пари, които току-що му бях възвърнал. Пребледня и в очите му се появи ужас. Казах: „Ще дам тези пари на нуждаещите се“, а той отвърна: „Направете с тях какаото пожелаете“.
Тогава многозначително му заявих: „Мосю, аз бих ви посъветвал да бъдете извънредно внимателен“. Той кимна, загубил ума и дума, и докато излизах, видях, че бърше челото си. Бе преживял голям страх, а аз… Аз му спасих живота. Защото сега, макар и свързан с русата си секретарка, той нямаше да се опита да отрови своята глупава и противна съпруга. Винаги е по-добре да предотвратиш болестта, отколкото да я лекуваш. Ние искаме да предотвратим престъпленията, а не да чакаме те да бъдат извършени.
Той разтвори ръце и се поклони.
— Е, това е. Навярно доста ви отегчих.
Студентите заръкопляскаха бурно. Поаро отново се поклони и, миг преди да седне, Колин Макнаб извади лулата от устата си и заяви:
— А сега може би ще ни разкажете за истинската цел на посещението си?
Настъпи моментно мълчание, след което Патриша укоризнено възкликна:
— Колин!
— Та ние можем да се досетим и сами, нали? — Той се огледа надменно. — Мосю Поаро ни разказа доста интересни нещица, но той не е дошъл тук за това. Той е на работа. Нали не си мислехте, че наистина сме толкова глупави, мосю Поаро?
— Говори от свое име, Колин — каза Сали.
— Така е, нали? — продължаваше Колин.
Поаро отново грациозно разпери ръце в примирителен жест.
— Трябва да призная, че моята любезна домакиня сподели с мен някои случки, които са я… обезпокоили напоследък.