— Френската приказка ли? Mais oui.
— Пепеляшка, безплатната слугиня, седи край огнището, а сестрите ѝ, облечени в най-хубавите си рокли, отиват на бала при Принца. Вълшебната Кръстница изпраща и Пепеляшка на този бал, но в полунощ роклята ѝ се превръща отново в дрипи, тя бързо побягва, като оставя след себе си една пантофка. В нашия случай имаме поведение, близко до това на Пепеляшка, несъзнателно, разбира се. Имаме неудовлетвореност, завист, комплекс за малоценност. Момичето открадва обувка. Защо?
— Момиче ли?
— Момиче, разбира се. Не се изисква особена интелигентност — каза назидателно Колин, — за да се досети човек.
— Колин, прекаляваш! — намеси се мисис Хабърд.
— Продължавайте, моля — рече галантно Поаро.
— Може би самата тя не знае защо го прави, но вътрешният стремеж е очевиден. Тя иска да бъде Принцесата, да бъде разпозната от Принца и пожелана от него. Съществен е и фактът, че обувката е открадната от привлекателно момиче, което отива на бала.
Лулата на Колин отдавна бе изгаснала. Той я разпали с нарастващ ентусиазъм.
— Нека сега разгледаме някои от оставалите случаи. Колекция от откраднати лъскави вещи. Всички те са свързани с привлекателната женственост. Пудриера, червила, обици, гривна, пръстен — във всичко това има двойствено значение. Момичето иска да бъде забелязано, то дори иска да бъде наказано — често срещано явление при малолетните престъпници. Нито едно от тези неща не може да бъде наречено обикновена кражба, защото тези неща почти са лишени от стойност. По същия начин заможни жени влизат в магазин и крадат стоки, за които спокойно могат да си платят.
— Глупости — войнствено каза мисис Хабърд. — Просто някои хора са съвсем безчестни, там е цялата работа.
— Все пак сред откраднатите вещи има един диамантен пръстен, който притежава някаква стойност — вметна Поаро, без да обръща, внимание на забележката на мисис Хабърд.
— Той е върнат.
— Освен това със сигурност ще се съгласите, мистър Макнаб, че стетоскопът не е сред най-красивите женски накити.
— Той има по-дълбоко значение. Момичетата, които чувстват, че им липсва женска привлекателност, могат да идеализират професионалната си реализация.
— Ами готварската книга?
— Символ на домашното огнище, съпруга и семейството.
— Ами боровата киселина?
Колин отегчено отвърна:
— За Бога, мосю Поаро, никой не би откраднал борова киселина. Та за какво му е?
— Точно това се питах и аз. Трябва да призная, мосю Макнаб, че имате отговор за всичко. Обяснете ми тогава, моля, значението на изчезналия стар вълнен панталон. Който, между впрочем, е ваш, доколкото разбрах.
Колин сякаш за първи път се почувства неловко. Той се изчерви и се покашля.
— Бих могъл да обясня това, но ще бъде малко объркано и може би… хм, неудобно донякъде.
— Добре, не ме карайте да се червя.
Неочаквано Поаро се наведе напред и потупа младежа по коляното.
— Ами разлятото мастило върху листовете на друга една студентка, ами съдраният и разкъсан копринен шал? Тези неща не ви ли тревожат?
В самодоволното и високомерно поведение на Колин настъпи внезапна и коренна промяна.
— Притесняват ме — произнесе той. — Повярвайте, наистина ме притесняват. Тя трябва да бъде подложена на лечение веднага. Медицинско лечение обаче, там е цялата работа. Случаят е сериозен, но не е за полицията. Тя е напълно объркана. Ако аз…
Поаро го прекъсна:
— Значи вие знаете коя е тя?
— Най-малкото имам сериозни подозрения.
Поаро занарежда с тон на човек, който прави равносметка:
— Момиче без особени успехи в отношенията с другия пол. Свенливо момиче. Чувствително момиче. Момиче, чийто ум е склонен да реагира бавно. Момиче, което се чувства разочаровано и самотно. Момиче…
На вратата се почука. Поаро млъкна. Чукането се повтори.
— Влез — рече мисис Хабърд. Вратата се отвори и влезе Силия Остин.
— А — каза Поаро, като кимна с глава. — Точно така. Мис Силия Остин.
Силия хвърли на Колин агонизиращ поглед.
— Не знаех, че си тук — каза тя на пресекулки. — Дойдох… дойдох…
Тя си пое дълбоко дъх и се спусна към мисис Хабърд.
— Моля ви, моля ви, не викайте полицията. Аз съм… аз взимах онези неща. Не зная защо. Просто не мога да си представя. Не исках да го правя. Всичко това просто… просто ме обсеби.
Тя се обърна към Колин.
— Ето сега знаеш каква съм. И сигурно никога вече няма да ми проговориш. Знам, че съм ужасна.
— Не, нищо подобно — каза Колин. Плътният му глас звучеше топло и дружелюбно. — Ти просто си малко объркана. Прекарала си нещо като болест, защото не гледаш спокойно на нещата. Ако имаш доверие в мен, Силия, мога да ти помогна бързо да се възстановиш.