Когато обаче слезе на закуска с тази успокояваща мисъл, мисис Хабърд откри, че току-що постигнатото душевно равновесие е застрашено. Точно тази сутрин всички момчета и момичета сякаш си бяха поставили за цел да го нарушават и всеки допринасяше посвоему за постигането на тази цел. Мистър Чандра Лал, узнал за саботажа срещу записките на Елизабет, бе развълнуван и приказлив.
— Потисничество — пелтечеше той, — преднамерено потисничество над цветнокожите раси. Презрение и предразсъдъци, расови предразсъдъци. Това е много показателен пример.
— Вижте какво, мистър Чандра Лал — отсече мисис Хабърд. — Нямате никакви основания за подобно твърдение. Никой не знае кой и защо го е направил.
— Но, мисис Хабърд, мисля, че Силия сама е дошла при вас и е направила пълни самопризнания — каза Джийн Томлинсън. — Мисля, че е постъпила чудесно и всички трябва да ѝ бъдем признателни за това.
— Винаги ли трябва да си толкова противно благородна, Джийн? — гневно запита Валъри Хобхауз.
— Мисля, че се държиш твърде нелюбезно.
— „Направила пълни самопризнания“ — повтори Найджъл, като потръпна. — Що за език? Пфу, каква гадост!
— Защо да е гадост? Така казват в Оксфорд и…
— О, за Бога, необходимо ли е да ставаме и да сядаме с това, което се казва в Оксфорд?
— Какво става тук, мамче? Кажете, наистина ли Силия е свивала тези неща? Затова ли не е слязла на закуска?
— Аз не разбира, моля — намеси се мистър Акибомбо.
Никой обаче не го осветли по въпроса. Всички бяха твърде заети да изразяват собствените си становища.
— Горката — продължаваше Лен Бейтсън. — Да не би нещо да е закъсала с парите?
— Знаете ли, не съм много изненадана — бавно рече Сали. — През цялото време подозирах нещо.
— Твърдите, че Силия е разляла мастилото върху моите записки? — Елизабет Джонстън изглежда се съмняваше. — Това е толкова невероятно! Не, не мога да го повярвам.
— Силия не е изсипвала мастило върху работата ти — рече мисис Хабърд. — Освен това бих искала да спрете да обсъждате този въпрос. Сама щях да ви разкажа всичко на спокойствие по-късно, но…
— Но Джийн подслушваше пред вратата снощи — довърши Валъри.
— Не съм подслушвала, просто минавах оттам.
— Хайде сега, Бес — обади се Найджъл, — много добре знаеш кой е разлял мастилото. Аз, злият Найджъл със зеленото мастило, аз го разлях.
— Не е той, само се преструва. О, Найджъл, как може да си толкова глупав?
— Но аз всъщност спасявам теб, Пат. Кой взе назаем мастилото ми вчера сутринта? Ти!
— Аз не разбира, моля — каза мистър Акибомбо.
— Не ти и трябва — рече му Сали. — На твое място бих стояла далеч от тази работа.
Мистър Чандра Лал се изправи на крака.
— Искате да знаете кой стои зад May May2? Искате да знаете защо в Египет не одобряват Суецкия канал?
— О, по дяволите! — яростно се намеси Найджъл, като стовари чашата в чинийката си. — Първо оксфордски превземки, а сега политика! При това на закуска! Без мен.
Той рязко блъсна стола си назад и напусна стаята.
— Навън духа. Вземи си сакото — изтича след него Патриша.
— Ко-ко-ко — злобно каза Валъри. — Скоро ще ѝ пораснат перца и ще започне да маха с крилца.
Французойката Женевиев, която не говореше толкова добре английски, че да разбере всички тези езикови пируети, и която бе слушала до този момент просъсканите в ухото ѝ обяснения на Рене, изписка нещо като скоропоговорка френски:
— Comment donc? C’est cette petite qui m’a vole mon compact? Ah, par example! J’irai á la police. Je ne supporterai pas une pareille…3
Колин Макнаб от известно време се опитваше да вземе думата, но неговият дълбок и властен глас бе удавен в общата врява. Пренебрегвайки високомерното си държание, той стовари пестник върху масата със силен трясък, който стресна всички в стаята и въдвори тишина. Купичката с портокалово сладко се плъзна по масата и се разби на пода.
— Ще млъкнете ли всички, за да чуете какво ще кажа? Не бях чувал досега толкова глупости и злоба! Нима никой от вас си няма и най-бегло понятие от психология? Слушайте, момичето не трябва да бъде обвинявано. То е преживяло тежка емоционална криза и има нужда от лечение с огромно внимание и симпатия — в противен случай може да си остане лабилна цял живот. Предупреждавам ви — тя има нужда от огромно внимание.
3
Как? Това е онази малката, която ми открадна пудриерата ли? А, не! Ще отида в полицията. Няма да издържа, не мога да понеса една такава крадла да… (фр.). — Б.пр.