— Но все пак — намеси се Джийн с ясния си, педантичен гласец, — макар че съм напълно съгласна да се държим любезно, не можем да простим подобно нещо. Имам предвид кражбата.
— Кражба ли? — каза Колин. — Но това не е кражба. Уф! Направо ми се повдига от всички вас.
— Интересен случай е тя, а, Колин? — запита го с усмивка Валъри. — От гледна точка на проявите на човешката психика.
— Да.
— Разбира се, тя не е взела нищо мое — започна Джийн, — но си мисля…
— Да, не е взела нищо твое — ядосано се обърна Колин към нея, — но ако знаеше причината за това, надали щеше да си толкова спокойна.
— Наистина не виждам…
— О, хайде стига, Джийн — прекъсна я Лен Бейтсън. — Стига толкова заяждане и празни приказки. И двамата закъсняваме.
Те излязоха заедно.
— Кажете на Силия да се стегне — подхвърли той през рамо.
— Искам да протестирам официално — каза мистър Чандра Лал. — Взета ми е боровата киселина, която е крайно необходима за възпалените ми очи.
— И вие закъснявате, мистър Чандра Лал — авторитетно заяви мисис Хабърд.
— Преподавателят ми често закъснява — отвърна мрачно мистър Чандра Лал, изтегляйки се все пак към вратата. — Освен това става раздразнителен и безразсъден, когато му задавам много въпроси от изследователски характер.
— Mais il faut qu’elle me le rende, ce compact4 — каза Женевиев.
— Трябва да говориш на английски, Женевиев. Никога няма да научиш английски, ако всеки път, когато си развълнувана, преминаваш на френски. А тази седмица си получила неделен обяд, за който все още не си платила.
— Ами, да, само че чантичката ми не е с мен в момента. Довечера. Viens, René, nous serons en retard5.
— Моля — каза мистър Акибомбо, оглеждайки се умолително, — аз не разбира.
— Да вървим, Акибомбо — обърна се към него Сали. — Ще ти разкажа всичко по пътя към института.
Тя кимна успокоително на мисис Хабърд и изведе объркания Акибомбо от стаята.
— О, Боже — пое дълбоко въздух мисис Хабърд, — защо въобще се захванах с тази работа!
Валъри, която единствена бе останала в стаята, се усмихна дружелюбно.
— Не се притеснявайте, мамче. Добре, че всичко излезе наяве. Бяхме започнали да се тревожим.
— Трябва да призная, че съм много изненадана.
— От това, че се оказа Силия ли?
— Да. А ти не си ли?
Валъри отговори доста разсеяно:
— Твърде очевидно наистина, трябваше да се досетя.
— Нима си си го мислила от самото начало?
— Едно-две неща ме озадачаваха; във всеки случай тя се добра до Колин, което бе нейната цел.
— Да, но все си мисля, че греши.
— Мъжете не се ловят с пушка — засмя се Валъри. — Но малко клептомания явно върши работа! Не се тревожете, мамче, и накарайте, за Бога, Силия да върне на Женевиев онази пудриера, защото инак никога вече няма да се нахраним спокойно.
Мисис Хабърд отбеляза с въздишка:
— Найджъл разби чинийката си, счупена е и купичката за сладко.
— Ужасна сутрин, нали? — каза Валъри и излезе от стаята. Мисис Хабърд я чу да казва бодро в коридора:
— Добро утро, Силия, теренът е чист. Всичко се знае и всичко ще бъде забравено — по заповед на Щуката. А Колин ревеше като лъв в твоя защита.
Силия влезе в столовата. Очите ѝ бяха зачервени от плач.
— О, мисис Хабърд…
— Много късно идваш, Силия. Кафето изстина, а и ядене не е останало.
— Не исках да се срещам с другите.
— Така си и помислих. Но рано или късно ще ти се наложи.
— Да, зная, но си помислих, че може би довечера ще ми бъде по-лесно. И, разбира се, няма да остана тук. Ще се изнеса в края на седмицата.
Мисис Хабърд се намръщи.
— Не смятам, че това е необходимо. Можеш да очакваш някои малки неприятности, това си е напълно в реда на нещата, но вие като цяло сте свободомислещи млади хора. Естествено, ще трябва да възстановиш щетите колкото се може по-скоро.
Силия енергично я прекъсна:
— Да, да, ето, донесла съм чековата си книжка. Това е едно от нещата, които исках да ви кажа — тя сведе поглед към ръцете си. Носеше чекова книжка и пощенски плик. — Написах ви писмо в случай, че не ви видя, когато слизам надолу. Написах колко ужасно много съжалявам за всичко и мислех да пъхна вътре и чека, за да можете да се оправите с хората, но ми свърши мастилото.
— Ще трябва да направим списък.
— Аз съм го направила, доколкото е възможно, но не зная дали да се опитам да купя същите неща или просто да дам парите на хората.
— Ще обмисля този въпрос. Трудно ми е да преценя в момента.
— Нека да ви дам един чек сега. Ще ми олекне.
Миг преди да заяви безкомпромисно: „Нима? И защо трябва да ти олеква?“ мисис Хабърд разсъди, че студентите винаги страдат от недостиг на пари и това може да се окаже удобен начин за приключване на случая. Така и Женевиев щеше да се успокои и нямаше да отнесе проблема до мисис Николетис (с нея и без това щеше да има достатъчно проблеми).