— Е, добре — каза тя, докато очите ѝ се плъзгаха по списъка на предметите. — Трудно е веднага да се каже колко ще са необходими.
Силия нетърпеливо се намеси:
— Нека да ви дам чек за някаква грубо пресметната сума, а вие после ще разберете точно колко са необходими и, ако трябва, ще ми върнете или ще доплатя.
— Добре тогава — мисис Хабърд неуверено назова една сума, която, по нейни изчисления трябваше да остави обилен резерв и Силия веднага прие. Тя отвори чековата си книжка.
— О, по дяволите, писалката ми! — тя се приближи към полиците, където студентите оставяха всякакви дреболии. — Тук май няма никакво друго мастило, освен ужасното зелено на Найджъл. Е, ще го използвам, Найджъл няма да има нищо против. Да не забравя да купя ново шише мастило, като излизам.
Тя напълни писалката, върна се и написа чека. След като го подаде на мисис Хабърд, погледна часовника си.
— Няма да закусвам, защото ще закъснея.
— По-добре хапни нещо сега, Силия, дори да е само филийка хляб с масло. Не е хубаво да се излиза на гладен стомах. Да, какво има?
Джеронимо, прислужникът италианец, бе влязъл в стаята и жестикулираше енергично с ръце, а съсухреното му, подобно на маймунско лице се гърчеше в комични гримаси.
— Господарка, тя току-що влиза. Тя иска види вас — и с финален жест добави: — Тя много бясна.
— Идвам.
Мисис Хабърд напусна стаята, докато Силия бързо си режеше филия хляб.
Мисис Николетис се разхождаше напред-назад из стаята си, като доста успешно имитираше поведението на тигър в зоопарк, чието време за хранене наближава.
— Какво чуват ушите ми? — избухна тя. — Викате полиция? Без да ми кажете и една думичка? За каква се мислите? Боже мой, за каква се мисли тази жена?!
— Не съм викала полиция.
— Лъжете!
— Вижте, мисис Николетис, не можете да ми говорите по такъв начин.
— Не мога, така ли? Разбира се, че не мога! Сигурно пак аз греша, а не вие. Все аз! А всичко, което вие правите, е безпогрешно. Полиция в моето почтено общежитие!
— Нямаше да е за пръв път — каза мисис Хабърд, като припомни няколко неприятни инцидента. — Имаше един студент от Ямайка, когото издирваха за неморални доходи, както и известния млад комунист агитатор, който бе настанен тук под фалшиво име и…
— Аха, мен обвинявате, така ли? Сякаш аз съм виновна, че тук идват хора и ме лъжат, представят подправени документи и полицията ги издирва като свидетели на убийства! Обвинявате ме, а не знаете какво съм преживяла!
— Нищо подобно. Просто посочвам, че ако полицията бе дошла тук, това не би било прецедент. Дори ще се осмеля да кажа, че това е неизбежно при толкова много студенти, събрани на едно място. Но работата е там, че никой не е „викал полиция“. Един частен детектив с голяма репутация бе мой гост снощи за вечеря. Той изнесе много интересна беседа по криминология пред студентите.
— А защо е било необходимо да се говори за криминология пред нашите студенти? Те и без това вече знаят твърде много. Достатъчно, за да крадат, рушат и саботират, както си искат! И нищо не е направено по този въпрос, нищичко!
— Направих нещо по този въпрос.
— Да, разказали сте на този ваш приятел всичко за нашите домашни проблеми, като по този начин грубо злоупотребихте с моето доверие.
— Съвсем не! Аз нося отговорност за управлението на този дом и със задоволство мога да ви съобщя, че нещата вече са изяснени. Една от студентките си призна, че е виновна за повечето от инцидентите.
— Малка лисичка — произнесе мисис Николетис. — Изхвърлете я на улицата.
— Тя е готова да напусне по собствено желание, освен това напълно възстанови щетите, които е причинила.
— И за вас това е достатъчно, така ли? А доброто име на моя чудесен Студентски дом вече е опетнено. Никой повече няма да стъпи тук! — Мисис Николетис се строполи на канапето и избухна в плач. — Никой не го е грижа за моите чувства — хълцаше тя. — Всички се отнасят отвратително с мен, аз съм изоставена, изтикана встрани! Кой ще го е грижа, ако утре умра?
Мъдро избягвайки отговора на този въпрос, мисис Хабърд излезе от стаята.
— Нека Всевишният ми дари малко търпение — каза си тя и слезе в кухнята да разпита Мария. Мария бе мрачна и необщителна. Макар и неизречена, думата „полиция“ витаеше във въздуха.
— Аз бъда обвинена, аз и Джеронимо. Аз и клети Джеронимо. Каква справедливост може очаква в чужда страна? Не, не мога готвя ризото. Както вие иска — пращат лош ориз. Вместо това направя спагети.