— Естествено — каза Еркюл Поаро.
— Половината от сестрите в болниците ни днес като че ли са чернокожи — каза мис Лемън колебливо, — при това са много по-приятни и внимателни от англичанките. Но този случай не е точно такъв. Обсъдихме плана подробно и в края на краищата сестра ми се премести там. Нито тя, нито аз се интересувахме много от собственичката, мисис Николетис, жена с доста непостоянен характер, понякога очарователна, а понякога — съжалявам, че трябва да го кажа — точно обратното. В същото време е и стисната, и непрактична. И все пак, ако беше една оправна жена, нямаше да се нуждае от помощ, естествено. Сестра ми не е човек, който да се притеснява от нечии капризи и избухвания. Тя няма да отстъпи пред никого и не може да търпи глупости.
Поаро кимна. В този разказ той долови далечна прилика между мис Лемън и сестра ѝ — една омекотена от брака и климата на Сингапур мис Лемън, но жена със същия здрав разум.
— И сестра ви прие работата, така ли? — попита той.
— Да, тя се премести на Хикъри Роуд 26 преди около шест месеца. Като цяло харесва работата си там и я намира интересна.
Еркюл Поаро слушаше. До този момент приключенията на сестрата на мис Лемън бяха отчайващо скучни.
— Но от известно време тя е много притеснена. Много притеснена.
— Защо?
— Ами, разбирате ли, мосю Поаро, не ѝ харесват нещата, които се случват там.
— Общежитието смесено ли е? — запита Поаро деликатно.
— О, не, мосю Поаро, нямам предвид това! Човек винаги е готов за такива проблеми, човек ги очаква! Не, виждате ли, там изчезват разни неща.
— Изчезват ли?
— Да. При това толкова странни неща. И по много необичаен начин.
— Като казвате, че изчезват неща, имате предвид, че тези неща са откраднати?
— Да.
— Викана ли е полиция?
— Не. Още не. Сестра ми се надява, че може да не е необходимо. Тя е много привързана към младите хора… към някои от тях, разбира се… и би предпочела да се справи с проблема сама.
— Да — каза Поаро замислено. — Разбирам. Но това не обяснява, ако мога така да кажа, вашето притеснение, което аз приемам като отражение на притеснението на сестра ви.
— Положението не е приятно, мосю Поаро. Никак не е приятно. Непрекъснато ми се струва, че се случват неща, които не разбирам. Не мога да намеря никакво нормално обяснение на фактите, просто нищо задоволително не ми идва наум.
Поаро кимна замислено.
Ахилесовата пета на мис Лемън беше нейното въображение — тя нямаше такова. Когато ставаше въпрос за факти, тя беше непобедима. Но щом се появеше необходимост от догадки, беше загубена.
— Не става дума за обикновена дребна кражба, така ли? Клептомания, може би?
— Не мисля. Четох по въпроса — рече съвестната мис Лемън — в Енциклопедия Британика и в един медицински труд, но не останах кой знае колко убедена в това.
Еркюл Поаро мълча в продължение на минута и половина.
Искаше ли да се забърква в проблемите на сестрата на мис Лемън и в страстите и неправдите в едно многонационално общежитие? От друга страна беше много досадно и неприятно мис Лемън да прави грешки, докато печата писмата му. Той си каза, че ако въобще се забърка в тази работа, то причината ще е тази. Не признаваше пред себе си, че напоследък е твърде отегчен и че самата баналност на случая го привлича.
— „Магданозът потъва в маслото в горещ ден“ — промърмори си той.
— Магданоз? Масло? — мис Лемън изглеждаше объркана.
— Цитат от един от вашите класици — каза той. — Без съмнение сте запозната с приключенията, да не кажа подвизите, на Шерлок Холмс.
— Имате предвид онези, които пращат писма до Бейкър Стрийт и прочее? — каза мис Лемън. — Как може възрастни хора да бъдат толкова наивни! Но всички мъже са такива. Умират да си играят с влакчета. Не бих казала, че някога съм имала време да прочета някоя от тези истории. Когато ми остане време за четене, което не се случва много често, предпочитам някоя поучителна книга.
Еркюл Поаро наклони елегантно глава.
— Как бихте погледнали, мис Лемън, на това да поканите сестра си тук на една лека закуска? Следобеден чай, може би? Предполагам, че бих могъл да ѝ окажа известна помощ.
— Колко любезно от ваша страна, мосю Поаро! Наистина много любезно. Сестра ми винаги е свободна следобед.
— В такъв случай какво ще кажете за утре, ако можете да го уредите?
След това верният Джордж получи указания да осигури квадратни козуначени кифли с много масло, симетрични сандвичи и другите необходими съставки на един разточителен английски следобеден чай.