— Спагети ядохме снощи.
— Няма значение. В моя страна ядем спагети всеки ден, всеки Божи ден. Човек може яде това винаги.
— Да, но сега сте в Англия.
— Много добре, тогава сготвя задушено. Английско задушено. Няма да харесате, но сготвя… сурово, сурово, лук свари в много вода, а да не пържи в олио. И сурово месо по кокали.
Мария говореше толкова застрашително, че мисис Хабърд почти възприе думите ѝ като описание на някакво убийство.
— О, готви, каквото искаш — гневно каза тя и напусна кухнята.
В шест часа вечерта мисис Хабърд отново се бе превърнала в познатата делова жена. Бе оставила бележки по стаите на всички студенти, като ги молеше да я посетят преди вечеря; когато призованите се явяваха, тя обясняваше, че Силия я е помолила да уреди нещата. Всички се отнесоха с голямо разбиране, помисли си тя. Дори Женевиев, размекната от щедрата оценка на нейната пудриера, бодро заяви, че всичко ще бъде наред и добави в конструктивен дух:
— Известно е, че има такива нервни кризи. Тази Силия е богата и няма нужда да краде. Просто нещо бушува в главата ѝ. Мосю Макнаб има право.
Лен Бейтсън дръпна настрана мисис Хабърд, когато тя слезе за вечеря.
— Ще изчакам Силия отвън, в салона — каза той — и ще я доведа вътре. Така тя ще види, че всичко е наред.
— Благодаря ти, Лен.
— Няма защо, мамче.
Скоро след това, докато разнасяха супата, откъм хола прогърмя гласът на Лен:
— Хайде, Силия, идвай, всички приятели са тук!
— Извърши доброто си дело за деня! — отбеляза язвително над чинията си Найджъл, но сетне сдържа езика си и махна с ръка на Силия, която влизаше, прегърната през раменете от огромната ръка на Лен.
Изведнъж всички започнаха жизнерадостен разговор, като от време на време се допитваха до Силия за това-онова. Съвсем естествено обаче тази проява на добра воля скоро замря и се възцари колебливо мълчание. Точно тогава мистър Акибомбо се обърна с грейнало лице към Силия и каза, навеждайки се през масата:
— Сега мене обяснили добре онова аз не разбрал. Ти много умна в крадене на неща. Дълго време никой не знае. Много умна.
В този момент Сали Финч възкликна:
— Ще ме умориш, Акибомбо! — и се задави толкова жестоко, че се наложи да излезе чак в салона. Всички избухнаха в съвсем непринуден смях.
Колин Макнаб пристигна късно. Държеше се на разстояние и бе по-необщителен отвсякога. Към края на вечерята, преди останалите да са привършили, той притеснено измънка:
— Трябва да изляза, за да се срещна с един човек. Исках обаче да ви съобщя. Силия и аз… смятаме да се оженим догодина, след като завърша следдипломния си курс.
Целият пламнал в червенина, той смутено приемаше поздравленията и насмешливите закачки на приятелите си и накрая избяга с объркан вид.
— Още един добър човек се затри — въздъхна Лен Бейтсън.
— Толкова се радвам, Силия! — говореше Патриша. — Надявам се да бъдете много щастливи.
— Сега всичко в градината е наред — рече Найджъл. — Утре ще купим вино и ще пием за ваше здраве. Но защо скъпата ни Джийн изглежда толкова сериозна? Да не би да имаш нещо против женитбата, Джийн?
— Разбира се, че не, Найджъл.
— Винаги съм смятал, че това е много по-хубаво от свободната любов. За децата също — паспортите им ще бъдат наред.
— Обаче майката не трябва да бъде толкова млада — обади се Женевиев. — Това го казват на лекциите по психология.
— Но, скъпа — отвърна Найджъл, — нали не смяташ, че Силия е малка и не може да каже „да“? Тя е свободна, бяла и пълнолетна.
— Това е много обидна забележка — каза мистър Чандра Лал.
— Не, не, мистър Чандра Лал — намеси се Патриша, — това е просто нещо като идиом, нищо не означава.
— Аз не разбира — каза Акибомбо. — Ако нищо не означава, защо тогава трябва бъде казано?
Елизабет Джонстън внезапно се намеси, повишавайки леко той:
— Понякога хората казват неща, които звучат безсмислено, но всъщност имат голямо значение. Нямам предвид вашите американски изрази. Става въпрос за нещо съвсем друго — тя огледа присъстващите — Става въпрос за нещо, което се случи вчера.
Валъри каза остро:
— Какво ти става, Бес?
— О, моля ви — рече Силия. — Мисля… сигурна съм, че до утре вечер всичко ще излезе наяве. Наистина съм сигурна. Мастилото и онази глупава история с раницата. И ако… ако човекът си признае, както направих аз, тогава всичко ще се изясни.
Тя говореше разпалено и кръвта бе нахлула в главата ѝ, затова двама-трима души я погледнаха с интерес. Валъри се изсмя и добави:
— И всички ще заживеем дружно и щастливо.
После станаха и отидоха във всекидневната. Имаше нещо като съревнование кой да налее кафе на Силия, след това включиха радиото, някои излязоха за срещи или по работа и накрая обитателите на Хикъри Роуд 24 и 26 се разотидоха по стаите си и си легнаха.