— Кой друг, освен самата Силия е имал достъп до него?
— Другите две аптекарки, но те нямат никаква връзка с Хикъри Роуд. Едната работи там от четири години, а другата постъпила преди няколко седмици, като преди това е работила в болницата в Девън. Чисто досие. Освен тях и трите старши аптекарки — все дългогодишни служителки в „Света Катерина“. Това са хората, за които може да се каже, че имат редовен и нормален достъп до шкафа. Има и една възрастна чистачка. Тя идва сутрин от девет до десет и би могла да грабне шишенцето от шкафа, когато момичетата са заети на гишетата с пациентите или изготвят рецептите за болничните отделения, но тя работи, в болницата от години и това ми се струва малко вероятно. Служителят от лабораторията също минава оттам с шишета, които ползва, и може да е издебнал удобен случай и да се е пресегнал за едно шишенце. Никоя от тези възможности обаче не ми се струва убедителна.
— Какви други хора влизат в аптеката?
— Доста хора и то по най-различни причини. Някои, например, минават през аптеката, за да отидат в кабинета на главния фармацевт. Освен това, разбира се, от време на време идват приятели на аптекарките — не особено често, но все пак се случва.
— Това е нещо друго! Кой е идвал да види Силия Остин напоследък?
— В четвъртък миналата седмица е идвало някакво момиче на име Патриша Лейн. Искала да се срещнат със Силия в киното след работа.
— Патриша Лейн значи — замислено каза Поаро.
— Останала е не повече от пет минути и не се е приближавала до шкафа с отровите, а е говорила със Силия и с някакво друго момиче. Освен това си спомнят едно цветнокожо момиче, което идвало преди около две седмици. Според тях била доста надута. Интересувала се от работата, задавала въпроси и си водела бележки. Говорела прекрасен английски.
— Това ще да е била Елизабет Джонстън. Проявявала интерес, така ли?
— Този следобед бил определен за лечение на социално слаби пациенти и тя се интересувала от организацията на подобни мероприятия и от това какво се предписва за детска диария и кожни инфекции.
Поаро кимна:
— Някой друг?
— Не могат да си спомнят.
— В аптеката идват ли лекари?
Шарп се усмихна:
— През цялото време. По работа или просто така. Понякога, за да попитат за определена формула, друг път — за да проверят какви лекарства има на склад.
— Да проверят какви лекарства има на склад ли?
— Да, и аз си го помислих! Понякога искат съвет — за заместител на някой медикамент, който да не възпалява кожата на пациента или причинява стомашни разстройства. Случва се лекарите да минават просто за да разменят по някоя приказка и да се откъснат за малко от работата си. Голяма част от по-младите идват и за аспирин, когато са попрекалили с алкохола предната вечер, а, според мен, и за да пофлиртуват с някое от момичетата. Човещина е! Разбирате какво е положението — абсолютно безнадеждно.
Поаро каза:
— И ако съм преценил правилно, един или двама студенти от Хикъри Роуд са разпределени в „Света Катерина“ — едрото червенокосо момче, Бейтс. Бейтмън.
— Точно така, Ленърд Бейтсън. А Колин Макнаб кара следдипломен курс там. Освен това едно момиче, Джийн Томлинсън, работи в отделението по физиотерапия.
— И всички те вероятно доста често са посещавали аптеката?
— Да, като отгоре на това никой не си спомня кога точно, защото са ги виждали често и са свикнали с лицата им. Джийн Томлинсън минавала и за приятелка на старшата аптекарка.
— Не е лесно — каза Поаро.
— И аз така мисля! Нали разбирате, всеки от персонала би могъл да хвърли един поглед в шкафа с отровите и да каже: „Защо, за Бога, имате толкова много Ликьор Арсеникалис?“ или нещо от сорта на: „Не знаех, че все още се употребява в наши дни.“ И никой няма да обърне внимание на това или да си го спомни.
Шарп млъкна за миг, а после добави:
— Изхождаме от предположението, че някой е дал морфин на Силия Остин, а след това е оставил шишето и откъснатото парче от писмото в стаята ѝ, за да инсценира самоубийство. Но защо, мосю Поаро? Защо?
Поаро поклати глава. Шарп продължи:
— Тази сутрин вие споменахте, че някой може да е подхвърлил идеята за клептоманията на Силия Остин.
Поаро се размърда неспокойно:
— Това бе само едно мое бегло предположение. Просто ми се стори съмнително тя да успее да го измисли сама.
— Тогава кой?
— Доколкото ги познавам, само трима от тях са способни да родят подобна идея. Ленърд Бейтсън притежава необходимите познания и е наясно с интереса на Колин към „неприспособените личности“. Той може по-скоро на шега да е посъветвал Силия да направи нещо подобно, а после да я е напътствал в ролята ѝ. По-просто не си го представям да насърчава подобно нещо месец след месец — освен, разбира се, ако не е имал някаква задна цел или не е напълно различен човек от образа, който е изградил за себе си. (А това е вероятност, която винаги трябва да се взима предвид.) Найджъл Чапмън притежава пакостлива, дори малко злобна нагласа. Той би възприел подобно нещо за голям майтап и не би имал никакви угризения, каквото и да стане. Той е нещо като пораснало enfant terrible6. Третият човек, когото имам предвид, е една млада дама на име Валъри Хобхауз. Тя е умна, има широки възгледи и добро образование, а сигурно е достатъчно запозната с психологията, за да може да предвиди вероятната реакция на Колин. Ако Силия ѝ е била симпатична, може да ѝ се е сторило много забавно да направи Колин на глупак.