— Всъщност аз не ви упреквам в нищо подобно, мистър Чапмън — каза меко Шарп. — Ако не греша, цялата тази работа не е любовен триъгълник, но явно някой е искал да отстрани Силия Остин. Защо?
— Просто не мога да си представя, инспекторе. Наистина много интересен въпрос, защото Силия действително бе най-безобидното момиче на света, ако разбирате какво искам да кажа. Бавно схващаше, беше просто скучна, иначе симпатична и, бих казал, категорично не беше момиче, което ще вземе да се самоубива.
— Изненадахте ли се, когато научихте, че за различните липси, кражби и прочее, случили се тук, е виновна Силия Остин?
— Мили Боже, дойде ми като гръм от ясно небе! Помислих си: „Толкова нетипично“.
— И не сте я подтиквали, например, да направи всички тези неща?
Изненаданият поглед на Найджъл изглеждаше доста искрен.
— Аз? Да съм я подтиквал? Че от къде на къде?
— Точно в това е въпросът. Просто някои хора имат забавно чувство за хумор.
— Вижте, може би съм глупак, но не виждам нищо забавно в тези плиткоумни кражбички, които ставаха тук.
— Значи това не се покрива с представите ви за шега?
— Изобщо не съм смятал това за смешно. Инспекторе, кражбите със сигурност бяха на психологическа основа.
— И вие сте напълно убеден, че Силия Остин беше клептоманка?
— Но, инспекторе, аз наистина не мога да си представя друго обяснение.
— Може би аз разбирам от клептомания малко повече от вас, мистър Чапмън?
— Но… наистина не виждам никакво друго обяснение.
— Не мислите ли, че е възможно някой да е подтикнал Силия Остин към всичко това, да кажем, за да привлече тя интереса на мистър Колин Макнаб към себе си?
В очите на Найджъл проблесна искра на злорадство.
— Да, това е наистина съвсем различно обяснение. Знаете ли, инспекторе — каза той, — всъщност, като се замисли човек, това е напълно възможно и старият Колин щеше да налапа въдицата, разбира се. — За миг Найджъл погледна на нещата откъм веселата им страна, а после тъжно поклати глава. — Но Силия нямаше да се хване — завърши той. — Тя беше луда по него.
— Имате ли своя собствена теория за нещата, които са се случили в този дом, мистър Чапмън? Например за разлятото мастило върху листите на мис Джонстън?
— Ако си мислите, че съм го направил аз, инспектор Шарп, трябва да ви кажа, че грешите. Разбира се, заради зеленото мастило прилича на мое деяние, но, ако питате мен, това си е чисто и просто зла умисъл.
— Кое по-точно?
— Това, че е използвано моето мастило. Някой нарочно го е взел, за да излезе, че съм го направил аз. Много злоба има под този покрив, инспекторе.
Инспектор Шарп го изгледа строго.
— Какво точно имате предвид, като казвате „много злоба има под този покрив“?
Но Найджъл веднага се скри обратно в черупката си и стана уклончив:
— Нямах нищо конкретно предвид. Просто когато много хора са събрани на едно място, те започват да стават доста раздразнителни.
Следващото име в списъка на инспектор Шарп бе Ленърд Бейтсън. Лен Бейтсън бе още по-напрегнат от Найджъл, но това се проявяваше по различен начин — той бе подозрителен и агресивен.
— Е, добре — избухна той след първоначалните рутинни въпроси, — аз налях кафето на Силия и ѝ го подадох. И какво от това?
— Искате да кажете, че сте ѝ подали кафето след вечеря, така ли, мистър Бейтсън?
— Да. Във всеки случай аз напълних чашата ѝ от кафеника и я поставих пред нея; ако щете вярвайте или не, но вътре нямаше морфин.
— Видяхте ли я да го изпива?
— Не, в действителност не я видях да го изпива. Всички се мотаехме наоколо и веднага след това влязох в спор с някого. Не съм обърнал внимание кога го е изпила. Около нея имаше други хора.
— Разбирам. Значи вие твърдите, че на практика всеки би могъл да сложи морфин в чашата ѝ.
— Опитайте да пуснете нещо в нечия чаша — всички веднага ще забележат!
— Не е задължително — каза Шарп. Лен избухна:
— За какъв дявол, според вас, ми е притрябвало да тровя това дете? Та аз нямам нищо против нея.
— Не съм казвал такова нещо.
— Взела го е сама. Трябва да си го е взела сама. Няма друго обяснение.
— Бихме могли да приемем тази версия, ако не беше подправената предсмъртна бележка.
— Подправена — друг път! Тя си я е писала, нали?
— Написала я като част от писмо, рано сутринта.