Глава втора
Между мис Лемън и сестра ѝ, на име мисис Хабърд, определено съществуваше прилика. Тя имаше по-жълта кожа, бе по-закръглена, прическата ѝ бе по-свободна, а поведението ѝ — не така стриктно. Иззад любезното изражение на заобленото лице обаче гледаха същите проницателни очи, които проблясваха и през пенснето на мис Лемън.
— Много любезно от ваша страна, мосю Поаро — каза тя, — много любезно. И толкова хубав чай. Сигурна съм, че ядох доста повече, отколкото трябва… Е, може би само още един сандвич. Чай ли? Само половин чашка.
— Първо ще похапнем — каза Поаро, — а след това ще се заемем с работата.
Той ѝ се усмихна приветливо и засука мустак, а мисис Хабърд рече:
— Знаете, ли, вие изглеждате точно така, както си ви представях, докато Фелисити ви описваше.
След секунда трескаво осъзнаване на факта, че Фелисити е собственото име на суровата мис Лемън, Поаро отговори, че, имайки предвид нейната прилежност, не би могъл и да очаква нещо друго.
— Разбира се — отвърна разсеяно мисис Хабърд, докато си взимаше втори сандвич, — Фелисити никога не се е интересувала от хората. Но аз се интересувам. И затова съм толкова притеснена.
— Можете ли да ми обясните какво точно ви безпокои?
— Да, разбира се. Би било напълно нормално да изчезват пари… малки суми тук-там. Или бижута — това си е напълно в реда на нещата… тоест, съвсем не е в реда на нещата, тъкмо напротив, но по би подхождало на клептоман или престъпник. Но нека само ви прочета списъка на задигнатите вещи, който съм направила.
Мисис Хабърд отвори чантата си и извади малък бележник.
• Вечерна обувка (едната от нов чифт) Гривна (от комплект)
• Пръстен с диамант (намерен в чиния супа)
• Пудриера
• Червило
• Стетоскоп
• Обици
• Запалка
• Стар вълнен панталон
• Електрически крушки
• Кутия шоколадови бонбони
• Копринен шал (намерен разкъсан на парчета)
• Раница (също като шала)
• Борова киселина
• Ароматични соли за баня
• Готварска книга
Еркюл Поаро пое дълбоко дъх.
— Забележително — каза той, — и много, много интересно.
Изглеждаше очарован. Премести поглед от суровото и неодобрително лице на мис Лемън към любезното, обезпокоено лице на мисис Хабърд.
— Моите поздравления — обърна се той топло към нея. Тя го погледна слисано.
— Но за какво, мосю Поаро?
— Поздравявам ви за намирането на толкова неповторима и прекрасна загадка.
— Ако вие, мосю Поаро, откривате някакъв смисъл във всичко това, то.
— Не откривам абсолютно никакъв смисъл. Не ми прилича на нищо друго, освен на играта, в която наскоро едни млади приятели ме принудиха да участвам по време на коледните празници. Разбрах, че се нарича „Дамата с три рога“. Всеки от участниците произнася, когато му дойде редът, фразата: „В Париж аз бях и купих си…“ и добавя наименованието на някакъв предмет. Следващият повтаря същото, като добавя нов предмет. Целта на играта е да запаметиш предметите в реда, по който са били казани, част от които, трябва да призная, са от чудовищно и абсурдно естество. Парче сапун, бял слон, сгъваема маса и московска патица са някои от думите, които си спомням. Трудността на запомнянето идва, разбира се, от напълно безразборния характер на предметите — липсата на последователност, така да се каже. Точно както в списъка, който току-що ми показахте. И когато са споменати около дванадесет предмета, става почти невъзможно да ги изброиш в правилния им ред. Който пръв не успее да го стори, получава един картонен рог и на следващия път продължава декламирането с думите: „С един рог дама в Париж аз бях“ и прочее. Който събере три рога, задължително излиза от играта, а последният останал се обявява за победител.
— Сигурна съм, че вие сте били победителят, мосю Поаро, — каза мис Лемън с увереността на лоялен служител. Поаро се усмихна сияйно.
— Действително беше така — каза той. — Дори и на най-разбъркания сбор от предмети човек може да придаде ред, а с малко изобретателност и да ги подреди един след друг, така да се каже. Просто човек си казва наум: „С калъп сапун изпирам мръсотията от голям бял мраморен слон, който стои върху маса с извити крака.“ и прочее.
Мисис Хабърд каза почтително:
— Навярно ще можете да направите същото със списъка, който ви дадох.
— Несъмнено бих могъл. Една дама с обувка на десния си крак поставя гривна на лявата си ръка. После си слага пудра и червило и слиза на вечеря, изпуска си пръстена в супата и прочее — така бих запаметил вашия списък — но не това е нашата цел. Защо ще се крадат такива предмети, които нямат никаква връзка помежду си? Има ли някаква система зад това? Някаква фиксидея? Тук се налага много обстоен анализ. На първо място трябва да огледаме този списък много внимателно.