Въпросите и отговорите ѝ не доведоха до нищо ново. На въпроса за унищожените записки на Елизабет Джонстън Патриша отговори, че, без съмнение, виновна е била Силия.
— Но тя горещо е отрекла, мис Лейн?
— Ама разбира се — каза Патриша, — че ще отрече. Според мен тя много се срамуваше, че го е направила. Но това съвпада и с останалите ѝ постъпки, нали?
— Знаете ли, мис Лейн, вече се убедих, че в този случай нищо не съвпада идеално.
— Предполагам — каза Патриша и се изчерви, — че ще заподозрете Найджъл за изпоцапването на листите на Бес. Заради мастилото. Това е абсолютна глупост. Искам да кажа, че ако беше той, никога нямаше да използва собственото си мастило за такова нещо. Не е толкова глупав. А и той не би го направил изобщо!
— Той невинаги се е разбирал добре с мис Джонстън, нали?
— О, тя понякога го дразни, но той не ѝ обръща внимание — Патриша Лейн енергично се наведе напред. — Бих искала да ви изясня едно-две неща, инспекторе. Става дума за Найджъл Чапмън. Вижте, Найджъл винаги е бил враг номер едно на самия себе си. Аз съм последният човек, който ще отрече, че той има труден характер. Това настройва хората срещу него. Държи се грубо и саркастично, подиграва се на всички, като по този начин ги ядосва и те започват да го ненавиждат. Но той всъщност е съвсем различен. Той е един от онези срамежливи и доста нещастни хора, които желаят да бъдат обичани, но, тласкани от някакъв противоречив дух, винаги говорят и вършат обратното на това, което искат.
— Аха — каза инспектор Шарп. — Твърде жалко за тях, наистина.
— Но те наистина не могат да се държат по друг начин. Това е следствие от нещастното им детство. А детството на Найджъл е било извънредно тежко. Баща му бил груб и суров човек, който никога не разбирал сина си. Освен това се е отнасял много лошо с майката на Найджъл. След смъртта ѝ между тях избухнал страшен скандал и Найджъл напуснал дома си, а баща му заявил, че повече няма да му даде нито пени. Сега Найджъл е принуден да се оправя както може, без никаква помощ от негова страна. Той твърди, че не му е нужна помощта на баща му и не би я приел, дори да му я предложи. Получи някаква малка сума от завещанието на майка си и никога не е писал на баща си, нито се е доближавал до дома му. Разбира се, според мен това е глупаво, но баща му безспорно е неприятен човек. Не се съмнявам, че именно това е направило Найджъл толкова рязък и необщителен. Откакто е починала майка му, никой никога не се е грижил за него и не го е обичал. Умът му е като бръснач, но има проблеми със здравето си. Неговата зла орис е, че никога не може да изяви истинската си същност.
Патриша Лейн млъкна. В резултат на дългата си, разпалена реч тя се бе изчервила и леко задъхала. Инспектор Шарп я погледна замислено. Сблъсквал се бе с толкова подобни случаи. „Влюбена е в него — мислеше си той, — а той вероятно не дава и пет пари за нея, но му харесва да се грижат за него. Баща му явно е проклет старец, но и майка му сигурно е била, смея да кажа, глупава жена, която е глезила сина си и със сляпата си обич напълно е задълбочила разрива между него и баща му. Достатъчно подобни примери има.“ Той се запита дали Найджъл Чапмън не е харесвал Силия Остин. Струваше му се малко вероятно, но можеше и да е така. „И ако е така — помисли си той, — това може би е засегнало дълбоко Патриша.“ Толкова дълбоко, че да убие Силия? Не, определено не. Във всеки случай годежът на Силия с Колин Макнаб със сигурност обезсмисляше този мотив. Той освободи Патриша Лейн и повика Джийн Томлинсън.
Глава десета
Мис Томлинсън бе строга на вид млада дама на двадесет и седем, русокоса, с правилни черти и малко присвита уста. Тя седна и направо запита:
— Кажете, инспекторе, с какво мога да ви помогна?
— Питам се дали бихте могли да окажете някаква помощ във връзка с този трагичен случай, мис Томлинсън?
— Изумително. Направо изумително — каза Джийн. — Докато си мислехме, че Силия се е самоубила, също беше ужасно, но сега, след като разбрахме, че съществуват съмнения за убийство…
— Напълно убедени сме, че тя не се е отровила сама… — прекъсна я Шарп. — Знаете ли откъде е взета отровата?
Джийн кимна.
— Досещам се, че е от болницата „Света Катерина“, където тя работеше. Но това определено говори повече за самоубийство, нали?
— Да, такава е била целта — отговори инспекторът.
— Но кой друг, ако не Силия може да е взел тази отрова?
— Твърде много хора — каза инспектор Шарп, — ако са искали да го направят. Дори самата вие, мис Томлинсън, бихте могли да се снабдите с нея, ако пожелаете.
— Моля ви, инспектор Шарп! — гласът на Джийн прозвуча остро и обидено.
— Но вие сте посещавали аптеката доста често, нали, мис Томлинсън?