Хикъри Дикъри Док

— Наистина ходех там, за да се срещам с Милдред Кери, но и през ум не ми е минавало да отварям шкафа с отровите.

— Да, но сте могли да го направите, нали?

— Аз определено не бих могла да направя подобно нещо.

— Е, хайде сега, мис Томлинсън! Да кажем, че приятелката ви е била заета с болничните заявки, а другото момиче е обслужвало външното гише. Твърде често се случва в предната стая да има само две аптекарки. Бихте могли незабелязано да минете зад рафтовете с шишета в средата на помещението. Бихте могли да извадите от шкафа едно шишенце и да го мушнете в джоба си, така че на нито една от двете аптекарки да не ѝ мине през ум какво сте направили.

— Думите ви ме обиждат, инспектор Шарп. Това обвинение е нелепо.

— Но това не е обвинение, мис Томлинсън, съвсем не. Не искам да ме разбирате погрешно. Казахте, че е невъзможно да сте извършили подобно нещо и аз се опитвам да ви убедя в обратното. Нито за миг не съм си и помислял, че вие наистина сте го направили. В края на краищата — добави той, — за какво ви е притрябвало?

— Разбира се. Вие изглежда не разбирате, инспектор Шарп, че Силия беше моя приятелка.

— Много хора са били отровени от приятелите си. Има един въпрос, който понякога сме длъжни да си зададем: Кога приятелят не е приятел?

— Между Силия и мен не е имало неразбирателство или нещо подобно. Тя ми беше много симпатична.

— Имахте ли някакъв повод да подозирате, че тя е извършителката на тези кражби в дома?

— Разбвра се, че не. През живота си не съм била толкова изненадана! Смятах Силия за много почтен човек. Не бих си и помислила, че може да направи подобно нещо.

— Е, разбира се, клептоманите не могат да се контролират, нали — каза инспектор Шарп, като я гледаше изпитателно.

Устните на Джийн Томлинсън сякаш се свиха още повече. После се разтвориха и тя произнесе:

— Не бих казала, че съм склонна да приема това обяснение, инспектор Шарп. Моите възгледи са старомодни и за мен кражбата си е кражба.

— Значи вие смятате, че Силия е откраднала тези неща просто за да ги притежава?

— Точно така.

— Обикновена безчестна постъпка, така ли?

— Опасявам се, че да.

— Хм — каза инспектор Шарп, като поклати глава, — това е лошо.

— Да, винаги е тъжно, когато усетиш, че си разочарован от някого.

— Разбрах, че е бил поставен въпросът за нашето повикване — на полицията, имам предвид.

— Да, и според мен това щеше да бъде правилно.

— Навярно сте били убедена, че това обезателно е трябвало да стане?

— Мисля, че това би било единственото правилно решение. Просто смятам, че не трябва да се позволява на никого да се измъкне след подобно нещо.

— Имате предвид като се нарече клептоман вместо крадец?

— Ами, в общи линии — да.

— Но вместо това всичко завърши щастливо и мис Остин дори получи годежен пръстен!

— Човек не трябва да се изненадва от нищо, сторено от Колин Макнаб — злобно каза Джийн Томлинсън. — Сигурна съм, че той е атеист и… въобще той не вярва в нищо, заядлив е и е твърде неприятен. Та той е груб с всички. По мое мнение той е комунист!

— Охо — рече инспектор Шарп, — лошо!

И поклати глава.

— Той защити Силия, защото не притежава никакво чувство за собственост. Вероятно смята, че всеки трябва да взима онова, което желае.

— Но, все пак — възрази инспектор Шарп — мис Остин си е признала.

— Естествено, след като беше разкрита — отвърна рязко Джийн.

— Разкрита от кого?

— От този господин… как му беше името. Поаро, който дойде.

— Но защо мислите, че той я е разкрил, мис Томлинсън? Той не е казвал такова нещо, просто е дал съвет да се извика полицията.

— Сигурно ѝ е дал да разбере, че е разкрита. Тя разбра, че играта очевидно свърши и изтича да се предаде.

— Какво ще кажете за мастилото по листите на Елизабет Джонстън? И за това ли си призна?

— Наистина не си спомням, предполагам, че да.

— Грешите! — каза Шарп. — Тя най-ревностно е отрекла да има нещо общо с това.

— Хм, ами може и така да е. Честно да си призная, и на мен не ми се вярва много.

— Смятате ли, че е по-вероятно да го е извършил Найджъл Чапмън?

— Не, не мисля, че и Найджъл би извършил такова нещо. Много по-вероятно според мен е това да е дело на мистър Акибомбо.

— Така ли? Че той пък защо ще го прави?

— Ревност. Всички тези цветнокожи са много ревниви един към друг и много истерични.

— Това е интересно, мис Томлинсън. Кога за последен път видяхте Силия Остин?

— В петък вечерта, след вечеря.

— Коя си легна по-рано, тя или вие?

— Аз.

— Не се ли качихте в стаята ѝ да я видите, след като напуснахте всекидневната?