Хикъри Дикъри Док

— Не.

— И нямате, така да се каже, никаква представа за това, кой би могъл да пусне морфин в кафето ѝ?

— Абсолютно никаква.

— И не сте виждали никъде из къщата или в нечия стая да се търкаля морфин?

— Не, струва ми се, че не.

— Струва ви се, че не? Какво искате да кажете, мис Томлинсън?

— А, нищо, просто си помислих… имаше един глупав облог.

— Какъв облог?

— О, две или три от момчетата спореха.

— За какво спореха?

— За убийства и начините за извършването им. Главно за отравяния.

— Кои участваха в обсъждането?

— Хм, струва ми се, че започнаха Колин и Найджъл, а после се присламчи и Лен Бейтсън, а и Патриша беше там.

— Можете ли да си спомните, колкото се може по-точно, какво си говореха на тази тема?

Джийн Томлинсън се замисли за миг.

— Ами, мисля, че започнаха разговор за убийството чрез отравяне и твърдяха, че трудното е да се набави отровата, и че убийците обикновено ги хващали или по купуването на отровата, или по възможните начини за придобиването ѝ. Найджъл твърдеше, че това изобщо не е вярно и че може да измисли поне три различни начина, по които всеки може да си намери отрова, така че никой да не разбере. Тогава Лен Бейтсън му каза, че говори глупости. Найджъл му каза, че е готов да го докаже. Пат, разбира се, каза, че Найджъл е прав. Тя каза, че Лен и Колин биха могли да се сдобият с отрова, когато си поискат, от болницата, в която работят, както и Силия. А Найджъл каза, че въобще не е имал предвид това и че ако Силия вземе нещо от аптеката, това веднага ще бъде забелязано. Рано или късно щели да го потърсят и да открият, че липсва. Пат каза, че няма да я хванат, ако вземе шишето, отсипе част от съдържанието и го допълни с нещо друго. Тогава Колин се засмя и каза, че в такъв случай през някой от следващите дни биха постъпили сериозни оплаквания, но Найджъл възразя, че не е имал предвид такива специални условия и че самият той, който няма никакъв достъп до нищо като лекар или аптекар, спокойно може да си намери три различни вида отрова по три различни начина. Лен Бейтсън попита: „Добре тогава, какви са тези методи?“ Найджъл отвърна: „Няма да ти ги кажа още сега, но мога да се обзаложа с теб, че до три седмици ще донеса тук проби от три различни смъртоносни отрови“, а Лен Бейтсън рече, че се обзалага на пет лири за обратното.

— Е, и? — запита инспектор Шарп, когато Джийн спря.

— Ами мисля, че нищо повече не се чу по този въпрос доста време, а после една вечер, във всекидневната, Найджъл каза: „Ето, момчета, вижте — аз удържах думата си“ и постави три неща на масата. Бяха опаковка хиосциаминови таблетки, шишенце тинктура от дигиталис и малко шишенце морфинов тартрат.

Инспекторът рязко попита:

— Морфиновият тартрат имаше ли някакъв етикет?

— Да, от болницата „Света Катерина“, спомням си го, защото ми направи впечатление.

— А другите?

— Не съм обърнала внимание. Според мен не бяха от болница.

— Какво се случи след това?

— Ами, разбира се, вдигна се много шум и Лен Бейтсън каза: „Да, но ако извършиш убийство, следите скоро ще стигнат до теб.“ А Найджъл отвърна: „Съвсем не, в момента аз съм никой. Нямам връзки с нито една клиника или болница и на никого няма да му хрумне да ме свърже с всичко това. Не съм ги купил по нормалния начин.“ Тогава Колин Макнаб извади лулата от устата си и заяви: „Не, ти просто не може да си направил това. Никой аптекар не би ти ги продал без рецепта.“ После продължиха да спорят така още малко и накрая Лен каза, че ще изплати облога. „Не мога да го направя сега, защото съм малко зле с парите, но няма проблеми — Найджъл доказа твърдението си“, а после попита: „Какво ще правим с престъпните трофеи?“ Найджъл се усмихна и каза, че е по-добре бързо да се отърват от тях, преди да е станало някое произшествие. Изпразниха опаковката и изхвърлиха таблетките в огъня, там изсипаха и праха морфинов тартрат, а тинктурата от дигиталис пуснаха в тоалетната.

— Какво стана с шишенцата?

— Не зная. Мисля си, че може би са били изхвърлени в кошчето за боклук.

— Но самата отрова бе унищожена, така ли?

— Да, със сигурност, видях го с очите си.

— И кога се случи това?

— Може би преди около две седмици.

— Ясно. Благодаря ви, мис Томлинсън.

Джийн не побърза да си тръгне — явно желаеше да чуе нещо повече.

— Мислите ли, че това може да се окаже важно?

— Възможно е. Трудно е да се каже.

Инспектор Шарп прекара няколко минути в размисъл, после отново повика Найджъл Чапмън.

— Мис Томлинсън току-що направи много интересно изявление — каза той.

— Ха! И каква отрова наля в душата ви скъпата Джийн? Срещу мен ли?

— Да, тя говореше за отрови, и то във връзка с вас, мистър Чапмън.