— Казахте ли ѝ, че се готвите да унищожите тези медикаменти, след като спечелите облога?
— Тя много се притесняваше и бе категорично против това, настояваше да върна нещата или нещо от този сорт.
— Подобна възможност не хрумна ли и на самия вас?
— Боже мили, не! Това би било фатално; щеше да ми навлече безброй неприятности. Не, просто ние тримата хвърлихме лекарствата в огъня и тоалетната и с това всичко приключи. Нищо лошо не се е случило.
— Вие го казвате, мистър Чапмън. Но е твърде възможно нещо лошо да се е случило.
— Но по какъв начин, след като ви казвам, че лекарствата бяха изхвърлени?
— Не ви ли е минавало през ум, мистър Чапмън, че някой може да е видял къде държите тези неща или да ги е намерил, че някой може да е взел морфина от шишенцето и да го е напълнил с нещо друго?
— Боже мой, не! — Найджъл се взря в него. — Не съм и помислял за подобна вероятност. Просто не го вярвам.
— Но е възможно, нали мистър Чапмън?
— Невъзможно е някой да е знаел.
— Трябва да ви кажа — остро изрече инспекторът, — че на място като това се знаят доста повече неща, отколкото си мислите.
— Мълвата ли имате предвид?
— Да.
— Може би сте напълно прав.
— Кои студенти могат свободно по всяко време да влизат в стаята ви?
— Ами с мен живее Лен Бейтсън. Повечето момчета също влизат от време на време. Момичетата, разбира се, не влизат — те не трябва да се качват по етажите от нашата страна на къщата. Благоприличие! Чисти нрави!
— Те не трябва да се качват, но предполагам, че биха могли да го правят, нали?
— Абсолютно всеки би могъл — каза Найджъл, — през деня. Следобед например тук няма никой.
— Мис Лейн качва ли се понякога в стаята ви?
— Надявам се, че нямате предвид нещо нередно, инспекторе? Да, Пат идва понякога, за да остави някои чорапи, които е закърпила. Нищо повече!
Инспектор Шарп се приведе напред и рече:
— Нали разбирате, мистър Чапмън, че този, който най-лесно е могъл да извади част от отровата и да я замени с нещо друго, сте самият вие?
Найджъл го погледна и лицето му придоби сурово, изпито изражение.
— Да — каза той, — разбрах го точно преди една минута. Просто съм можел да направя точно това. Но, за Бога, няма никаква причина, поради която да искам да отстраня от пътя си това момиче, инспекторе, и не съм го извършил. И все пак… ясно ми е, че сега може да разчитате единствено на честната ми дума за това.
Глава единадесета
Историята с облога и отровата бе потвърдена от Лен Бейтсън и Колин Макнаб, след като другите си бяха отишли.
— Не искам да ви причинявам повече болка, отколкото се налага, мистър Макнаб — каза той. — Мога да разбера какво значи за вас годеницата ви да бъде отровена в самото навечерие на годежа ви.
— Няма нужда да обсъждаме случилото се от тази гледна точка — отвърна Колин Макнаб с каменно лице. — Не е необходимо да се притеснявате за моите чувства. Просто ми задайте въпросите, които смятате, че могат да бъдат полезни…
— На вас ли принадлежи мнението, че поведението на Силия Остин е от психологическо естество?
— Няма съмнение в това — каза Колин Макнаб. — Ако искате да ви развия теорията за…
— Не, не — рече инспектор Шарп бързо. — Разчитам на думата ви като студент по психология.
— Детството ѝ е било особено нещастно. Установих един емоционален блок.
— Точно така, точно така — инспектор Шарп отчаяно се опитваше да избегне изслушването на разказа за още едно нещастно детство. Този на Найджъл му стигаше.
— Значи сте я харесвали от известно време насам?
— Не бих казал точно това — отвърна Колин, обмисляйки внимателно въпроса. — Начинът, по който тези неща възникват, понякога е изненадващ — сякаш внезапно те озаряват. Подсъзнателно, разбира се, я харесвах, но не си давах сметка за това. Тъй като не възнамерявах да се женя млад, бях си изградил значителна съпротива към тази идея в съзнанието си.
— Да. Точно така. Силия Остин беше ли щастлива в годежа си с вас? Искам да кажа, не изразяваше ли съмнения? Неувереност? Нямаше ли нещо, което да смята, че трябва да ви каже?
— Тя направи пълно признание за всичко, което е вършила. В съзнанието ѝ нямаше нищо друго, за което да се тревожи.
— И вие планирахте да се ожените… кога?
— Не и в близкото бъдеще. В момента не съм в състояние да издържам съпруга.
— Силия имаше ли врагове тук? Някой, който да не я обича?
— Не ми се вярва. Доста мислих върху тази гледна точка, инспекторе. Силия беше добре приета тук. Аз самият мисля, че смъртта ѝ не е причинена от нещо лично.
— Какво разбирате под „нещо лично“?