— Тя ли ви го каза?
— Не бе особено многословна, но вечерта, когато умря, тя дойде в стаята ми, преди да слезе за вечеря. Дойде да ми каже, че макар и отговорна за кражбите, тя не е унищожила работата ми. Казах ѝ, че ѝ вярвам. Попитах я дали знае кой го е направил.
— И какво ви каза тя?
— Тя каза — Елизабет спря за момент, сякаш за да се увери в точността на това, което щеше да изрече, — тя каза: „Не мога да съм сигурна, защото наистина не виждам причина. Може да е било грешка или случайност. Уверена съм, че този, който го е направил, страда много и иска да си признае.“ И после още: „Не разбирам някои неща — като електрическите крушки в деня, когато дойде полицията.“
Шарп я прекъсна:
— Какво е това за полицията и електрическите крушки?
— Не зная. Силия каза само: „Не съм ги взела аз.“ После добави: „Чудя се дали има нещо общо с паспорта?“ Попитах я: „За какъв паспорт говориш?“ Тя отговори: „Мисля, че някой може да има фалшив паспорт.“
Инспекторът помълча минута-две. Най-после започваше да се очертава бледа следа. Паспорт.
Той запита:
— Какво още каза тя?
— Нищо друго. Просто каза: „Както и да е, ще знам повече утре.“
— Така ли каза? Ще знам повече утре? Това е много важна забележка, мис Джонстън.
— Да.
Инспекторът отново замълча, докато разсъждаваше.
Нещо за някакъв паспорт… И посещение от полицията. Преди да дойде на Хикъри Роуд, прегледа внимателно архивите. Пансионите, които приютяваха чужди студенти, се следяха доста отблизо. За Хикъри Роуд 26 имаше, в общи линии, добри сведения. Подробностите бяха неясни и не предполагаха нищо особено. Студент от Западна Африка бе търсен от полицията в Шефилд, защото живеел от доходите на някаква жена; издирван студент живял няколко дни на Хикъри Роуд, след което изчезнал, скоро обаче бил заловен и депортиран. Имаше и една рутинна проверка на всички общежития и пансиони заради някакъв азиатец, издирван, за да „помогне“ в разследването по убийството на жената на един кръчмар край Кеймбридж. Всичко се изяснило, когато търсеният младеж влязъл в полицейския участък в Хъл и си признал за престъплението. Имаше и едно разследване за разпространяване на подривни памфлети сред студентите. Всички тези събития се бяха случили отдавна и най-вероятно нямаха нищо общо със смъртта на Силия Остин.
Той въздъхна и вдигна поглед, за да види как тъмните, интелигентни очи на Елизабет Джонстън го следят. Тласнат от някакъв импулс, той каза:
— Кажете ми, мис Джонстън, имали ли сте някога чувството… усещането… за нещо нередно тук?
Тя го погледна изненадано.
— В какъв смисъл нередно?
— Не мога да ви кажа точно. Мисля си за нещо, което спомена мис Сали Финч.
— А, Сали Финч — в гласа ѝ имаше нотка, която трудно можеше да се определи.
Заинтригуван, инспекторът продължи:
— Мис Финч ми се стори доста наблюдателна, същевременно проницателна и практична. Тя много настояваше, че тук има нещо… странно, въпреки че ѝ беше трудно да определи какво точно.
Елизабет каза рязко:
— Това е заради американския ѝ начин на мислене. Всичките са еднакви, тези американци. Нервни, угрижени, подозрителни към всяко глупаво нещо! Погледнете само на какви глупаци се правят с техния лов на вещици, истеричната им шпиономания, паниката им от комунизма. Сали Финч е типичен пример.
Интересът на инспектора се засили. Значи Елизабет не обичаше Сали Финч. Защо? Само защото Сали бе американка ли? Или Елизабет не обичаше американците, защото Сали Финч бе американка, а тя имаше някакви мотиви да не харесва привлекателната червенокоса? Може би бе обикновена женска ревност.
Той реши да опита един подход, който понякога се бе оказвал полезен. Меко рече:
— Както можете да прецените, мис Джонстън, в среда като тази нивото на интелигентност варира много. Някои хора… повечето хора ние просто питаме за фактите. Но когато попаднем на някого с висока степен на интелигентност…
Той млъкна. Подмятането му бе ласкателно. Щеше ли тя да реагира?
След кратка пауза тя отговори.
— Мисля, че разбирам какво имате предвид, инспекторе. Интелектуалното ниво тук не е много високо, както се изразихте. Найджъл Чапмън има известна пъргавина на мисълта, но умът му е плитък. Ленърд Бейтсън е зубрач и нищо повече. Валери Хобхауз е умна, но мирогледът ѝ е меркантилен и е твърде мързелива, за да използва мозъка си за нещо, което си струва. Това, което търсите, е безпристрастен и квалифициран ум.
— Като вашия, мис Джонстън.
Тя прие дължимото без възражения. С известен интерес той осъзна, че зад скромните и приятни маниери се крие една млада жена, която определено бе арогантна в оценката за собствените си способности.