Настъпи тишина, докато Поаро вършеше именно това. Мисис Хабърд го наблюдаваше с онзи захлас, с който момченцата са се втренчили в някой фокусник и очакват да се появи заек или поне снопче цветни панделки. А невъзмутимата мис Лемън насочи мислите си към по-прецизните детайли на своята система. Когато Поаро най-сетне проговори, мисис Хабърд подскочи.
— Първото нещо, което ми прави впечатление — каза Поаро, — е следното: повечето от всички изчезнали вещи са без особена стойност (някои дори без такава изобщо), като можем да изключим само две — стетоскопа и диамантения пръстен. Бих искал да оставим засега стетоскопа настрана и да насочим вниманието си към диамантения пръстен. Казвате, че бил ценен — колко ценен?
— О, не бих могла да кажа с точност, мосю Поаро. Имаше един голям диамант, ограден отгоре и отдолу с по-малки. Доколкото ми е известно, бил е годежният пръстен на майката на мис Лейн. Тя много се притесни, когато разбра, че го няма и всички изпитахме облекчение, когато същата вечер се появи в супата на мис Хобхауз. Помислихме, че е просто някаква глупава шега.
— Много е възможно. И все пак аз смятам, че неговата кражба и връщане имат определено значение. Ако изчезне червило, или пудра, или някоя книга — това съвсем не е достатъчно, за да се вика полиция. Но един ценен пръстен е вече нещо друго. За него със сигурност ще се повика полиция. И пръстенът се връща.
— Но защо ще се взима, ако след това ще се връща? — свъсено попита мис Лемън.
— Защо наистина? — повтори Поаро. — Но да оставим това засега. Ще се опитам да класифицирам кражбите и ще започна с пръстена. Коя е тази мис Лейн, от която е бил откраднат?
— Патриша Лейн? Много симпатично момиче. Учи там — или как се казва? — специализира история ли беше, археология ли — нещо такова.
— Добре ли е материално?
— О, не. Не разполага с много пари, но не е разточителна. Пръстенът, както казах, бил на майка ѝ. Мис Лейн притежава две-три хубави бижута, но няма толкова много нови дрехи, а наскоро отказа и цигарите.
— Как изглежда? Опишете ми я с ваши думи.
— Ами малко е бледичка, дори може да се каже посърнала. Кротка и женствена и не е много енергична. Как да кажа — едно доста сериозно момиче.
— И пръстенът се появява в супата на мис Хобхауз. Коя е мис Хобхауз?
— Валъри Хобхауз ли? Умно и мургаво момиче. Има доста остър език. Работи в козметичен салон. Сабрина Феър — сигурно сте го чували.
— Двете приятелки ли са? Мисис Хабърд се замисли.
— Бих казала — да, макар да нямат много общи интереси. Патриша по принцип се разбира добре с всички, без да е особено популярна или нещо такова. С този остър език Валъри Хобхауз си има неприятели, но има и други, на които е симпатична, ако разбирате какво искам да кажа.
— Мисля, че разбирам — каза Поаро. — Значи Патриша Лейн е симпатична, но безлична, докато Валъри Хобхауз е с характер.
Той отново се загледа в списъка.
— Най-интригуващо е това, че нещата са толкова различни. Има дреболии, които биха изкушили някое бедно и суетно момиче — червилото, бижутата, кутията с пудра, солите за баня, да кажем кутията с шоколадови бонбони. После идват стетоскопът — по-вероятно е да го вземе човек, който знае къде може да го заложи или продаде. Чий е бил?
— Беше на мистър Бейтсън — един едър и симпатичен младеж.
— Студент по медицина?
— Да.
— Той много ли се ядоса?
— Беше направо бесен, мосю Поаро. Много е избухлив — в момента може да ти наговори какво ли не, но скоро му минава. Не е човек, който да обича да го крадат.
— Че кой обича?
— Е, един от нашите индийски студенти например — мистър Гопал Рам. Той посреща всичко с усмивка. Само махва с ръка и казва, че материалните неща не са от значение.
— Нещо да са откраднали от него?
— Не, нищо.
— А! А на кого е бил панталонът?
— На мистър Макнаб. Беше много стар и друг би казал, че отдавна си е изпял песента, но мистър Макнаб много държи на старите си дрехи и никога не изхвърля нищо.
— Значи стигаме до нещата, за които човек би казал, че не си струва да се крадат — стар вълнен панталон, електрически крушки, борова киселина, соли за баня и готварска книга. Може и да са важни, но по-скоро — не. Боровата киселина сигурно е взета погрешно; електрическата крушка — някой може да я е взел с намерение да я върне след време, но после е забравил; готварската книга може да е била взета назаем и да не е върната. А панталонът — може да го е взела някоя от чистачките.