— Наистина, мосю Поаро, като ме разпитвате така, не мога да си спомня. Мисля, че Мабърли. Или пък Келсо. Не, знам, че името не звучи по този начин, но нещо подобно се върти в главата ми. Вижте, имах познати на име Келсо и друга на име Мабърли, и те доста си приличаха.
— А — рече Поаро, — това е една от причините някои неща толкова да ме привличат. Невидимата връзка.
Той погледна още веднъж през прозореца надолу към градинката, след това си взе довиждане с мисис Хабърд и напусна къщата.
Тръгна надолу по Хикъри Роуд, стигна до ъгъла и зави по главната улица. Не му беше трудно да разпознае магазина, описан от мисис Хабърд. На витрината имаше голямо разнообразие от кошници за пикник, раници, термоси, всякакви видове спортна екипировка, шорти, якета, тропически шлемове, палатки, бански костюми, фарове и светлини за велосипеди; всъщност всичко необходимо за младежи, занимаващи се със спорт. Името на магазина, забеляза той, не беше нито Мабърли, нито Келсо, а Хикс. След внимателно изучаване на стоките, изложени на витрината, Поаро влезе и се представи като желаещ да закупи раница за въображаемия си племенник.
— Той прави „льо кемпинг“, вие разбирате — каза Поаро с възможно най-чуждестранния си акцент. — Той върви с други студенти пеша и всичко, което му трябва, носи на своя гръб и колите, и камионите, които минават, го качват.
Собственикът — дребно, услужливо човече с жълтеникавочервена коса — отговори с готовност:
— Пътува на стоп, значи — рече той. — В днешно време всички го правят. Сигурно автобусите и влаковете губят много пари. Някои от тия младежи обикалят на стоп цяла Европа. Значи искате раница, сър. Най-обикновена раница, така ли?
— Така мисля. Имате ли различни видове?
— Ами имаме една-две по-леки за жени, но в общи линии продаваме тази. Добра, здрава, издържа на всякакво време и наистина е доста евтина, въпреки че аз ви го казвам.
Той показа една брезентова раница, която беше, доколкото Поаро можа да прецени, точно копие на онази, която му показаха в стаята на Колин. Поаро я огледа, зададе още няколко екзотични и излишни въпроса и приключи, като заплати покупката.
— Да, продаваме доста от тези — рече мъжът, след като я опакова.
— Тук наоколо живеят доста студенти, нали?
— Да, в този квартал има много студенти.
— Има едно общежитие наблизо, мисля, че е на Хикъри Роуд.
— О, да, продадох няколко раници на младите господа там. И на младите дами. Обикновено идват тук за всякаква екипировка, която им трябва, преди да заминат. Цените ми са по-ниски, отколкото в големите магазини. Заповядайте, сър, и съм сигурен, че племенникът ви ще остане доволен от подаръка, защото ще му свърши чудесна работа.
Поаро му благодари и си тръгна с пакета.
Успя да направи само две крачки, когато почувства нечия ръка върху рамото си. Беше инспектор Шарп.
— Точно вас търсех — каза Шарп.
— Завършихте ли с обиска на къщата?
— Претърсих къщата, но не знам дали съм свършил кой знае колко. Тук наблизо има едно местенце, където можеш да получиш сносен сандвич и чаша кафе. Елате с мен, ако не сте зает. Бих искал да поговорим.
Кафенето беше почти празно. Двамата мъже занесоха чиниите и чашите си до една маса в ъгъла. Там Шарп разказа резултатите от разпита на студентите.
— Единственият човек, срещу когото имаме някакви улики, е младият Чапмън — каза той. — Дори прекалено много улики. Три порции отрова минава през ръцете му! Само че няма причина да смятаме, че е хранел някаква неприязън към Силия Остин, освен това се съмнявам, че щеше да е толкова откровен за заниманията си, ако беше наистина виновен.
— Въпреки това се откриват и други възможности.
— Да, да. Да остави тези неща да се въргалят в чекмеджето му! Глупаво момче!
Той продължи с Елизабет Джонстън и нейния разказ за това, което ѝ казала Силия.
— Ако това, което казва, е вярно, то е от значение.
— От голямо значение — съгласи се Поаро.
— „Утре ще зная повече“ — цитира инспекторът.
— Само че това утре не настъпи за бедното момиче. Вашето претърсване на къщата… даде ли някакъв резултат?
— Имаше едно-две неща, които бяха… как да кажа… неочаквани, може би.
— Като например?
— Елизабет Джонстън е член на комунистическата партия. Намерихме партийния ѝ билет.
— Да — каза Поаро замислено. — Това е интересно.
— Човек не би допуснал — рече инспектор Шарп. — Аз самият не го предполагах, докато не я разпитах вчера. Това момиче е човек с характер.
— Склонен съм да мисля, че е ценно попълнение за партията — каза Еркюл Поаро. — Тя е млада жена с необикновен интелект, според мен.
— Беше ми интересно — продължи инспектор Шарп, — тъй като тя очевидно никога не парадира с тези симпатии. Мълчала си е за тях на Хикъри Роуд. Едва ли има важна връзка със случая на Силия Остин, искам да кажа… но трябва да се има едно наум.