— Интересно — каза Еркюл Поаро. Той се вгледа в раниците.
След това ги изучи в подробности. Отвътре и отвън, обърна ги наопаки, опипа шевовете, джобовете, дръжките. После стана, отиде в банята и се върна оттам с малко, остро ножче за мазоли. Като обърна наопаки раницата, която бе купил от мистър Хикс, той атакува дъното ѝ с този инструмент. Между подплатата и дъното имаше парче твърд пълнеж, доста наподобяващ по вид велпапе. Поаро погледна разчленената раница с голям интерес. След това нападна другите раници.
Най-сетне се отдръпна и обгърна с поглед разрушенията, които току-що бе сътворил. После придърпа телефона към себе си и не след дълго успя да се свърже с инспектор Шарп.
— Ecoutez, mon cher8 — каза той. — Искам да знам само две неща.
Нещо подобно на кикот долетя от инспектор Шарп.
— За коня зная две неща, едното е соленичка шега — каза той през смях.
— Моля? — запита Еркюл Поаро изненадано.
— Нищо, нищо. Просто стихче, което знаех навремето. Кои са двете неща, които искате да научите?
— Вчера споменахте за някакви полицейски разследвания, правени на Хикъри Роуд през последните три месеца. Можете ли да ми кажете датите, а също и часа, когато полицаи са били там?
— Да… хм… това няма да е трудно. Трябва да го има в архива. Само почакайте и ще погледна…
Скоро инспекторът се върна на телефона.
— Първото разследване е във връзка с индийски студент, разпространявал подривна пропаганда, осемнадесети декември миналата година, три часа следобед.
— Това е твърде отдавна.
— Разследване във връзка с Монтегю Джоунс, търсен във връзка с убийството на мисис Алис Коум от Кеймбридж, двадесет и четвърти февруари, пет и тридесет следобед. Разследване във връзка с Уилям Робинсън от Западна Африка, търсен от полицията в Шефилд, шести март, единадесет сутринта.
— А! Благодаря ви.
— Но ако мислите, че някой от тези случаи може да има връзка с…
Поаро го прекъсна:
— Не, нямат връзка. Интересувам се само по кое време на деня са правени.
— Какво кроите, Поаро?
— Дисекцирам раници, приятелю, много е интересно.
Той внимателно затвори телефона.
Извади от бележника си коригирания списък, който мисис Хабърд му връчи предния ден. Той гласеше:
• Раница (на Лен Бейтсън)
• Електрически крушки
• Гривна (на Женевиев)
• Диамантен пръстен (на Патриша)
• Пудриера (на Женевиев)
• Вечерна обувка (на Сали)
• Червило (на Елизабет Джонстън)
• Обици (на Валъри)
• Стетоскоп (на Лен Бейтсън)
• Ароматични соли за баня (?)
• Нарязан на парчета шал (на Валъри)
• Панталон (на Колин Макнаб)
• Готварска книга (?)
• Борова киселина (на Чандра Лал)
• Брошка (на Сали)
• Мастило, разляно върху записките на Елизабет
(Това е всичко, което можах да направя. Не е абсолютно точно. Л. Хабърд)
Поаро остана загледан в него дълго време.
Той въздъхна и промърмори на себе си: „Да… определено… трябва да елиминираме нещата, които нямат значение.“ Той се досещаше кой би могъл да му помогне за това. Беше неделя. Повечето от студентите сигурно щяха да си бъдат у дома.
Той набра номера на Хикъри Роуд 26 и поиска да говори с мис Валъри Хобхауз. Дебел, доста гърлен глас изрази съмнение дали тя вече е станала, но каза, че ще отиде да провери.
Скоро чу нисък, дрезгав глас:
— На телефона е Валъри Хобхауз.
— Еркюл Поаро се обажда. Помните ли ме?
— Разбира се, мосю Поаро. Какво мога да направя за вас?
— Бих искал, ако е възможно, да проведа кратък разговор с вас?
— Разбира се.
— В такъв случай мога ли да намина към Хикъри Роуд?
— Да, ще ви очаквам. Ще кажа на Джеронимо да ви доведе в моята стая. В неделя тук няма голяма възможност за уединение.
— Благодаря ви, мис Хобхауз. Много съм ви задължен.
Джеронимо му отвори вратата тържествено, след това, кланяйки се, заговори с обичайния си конспиративен тон.
— Аз води вас горе при мис Валъри много тихо. Тихо, шшт-шшт.
С пръст на устните, той поведе Поаро към една стая с прилични размери и с изглед към Хикъри Роуд. Беше мебелирана с вкус и разумен разкош като спалня всекидневна. Сгъваемият диван беше покрит с износен, но красив персийски килим, имаше и едно привлекателно орехово бюро от епохата на кралица Ан, което, Поаро прецени, надали беше от оригиналното обзавеждане на Хикъри Роуд 26.
Валъри Хобхауз стоеше, готова да го посрещне. Изглеждаше уморена, помисли си той, а под очите ѝ имаше тъмни кръгове.
— Mais vous êtes très bien ici9 — добави Поаро, след като я поздрави. — Много е изискано. Има атмосфера.
Валъри се усмихна.
— От доста време съм тук — отвърна тя. — Две години и половина. Почти три. Повече или по-малко съм се окопала тук и имам някои мои вещи.