— Е, мосю Поаро, щом ще правим догадки, какво тогава, според вас, е станало?
— Според мен — каза Поаро — пръстенът е бил взет от мадмоазел Силия, диамантът е бил умишлено свален и подменен с цирконий, преди да бъде върнат.
Валъри се изправи на дивана.
— Смятате, че Силия е откраднала диаманта?
— Не — рече той. — Мисля, че сте го откраднали вие, мадмоазел.
Валъри Хобхауз рязко си пое дъх:
— А, така ли! — възкликна тя. — Според мен това е доста тъпо. Нямате абсолютно никакви доказателства.
— О, не — прекъсна я Поаро. — Имам доказателство. Пръстенът беше върнат в чиния със супа. А аз вечерях тук един път. Забелязах начина, по който се сервира супата. Сервира се от супник на странична масичка. Следователно ако някой намери пръстен в чинията си за супа, той може да бъде поставен там само от човека, който сервира супата (в случая — Джеронимо), или от човека, чиято чиния за супа е това. Вие! Не мисля, че е бил Джеронимо. Мисля, че вие сте разиграли връщането на пръстена в супата по този начин, защото това ви е забавлявало. Вие притежавате, ако мога да направя тази констатация, подчертано драматично чувство за хумор. Да държите пръстена! Да възкликнете! Мисля, че задоволихте чувството си за хумор, мадмоазел, но не разбрахте, че по този начин се издавате.
— Това ли е всичко? — Валъри говореше с презрение.
— О, не, в никакъв случай не е всичко. Разбирате ли, когато Силия призна онази вечер, че тя е отговорна за кражбите тук, аз отбелязах няколко дребни момента. Когато говореше за този пръстен например, тя каза: „Не знаех колко е ценен. Веднага щом научих, успях да го върна.“ Откъде е знаела, мис Валъри? Кой ѝ е казал колко е ценен пръстенът? И после, говорейки за нарязания на парчета шал, малката мис Силия каза нещо от рода на: „Това нямаше значение, Валъри нямаше нищо против.“. Защо няма да имате нищо против, ако един хубав копринен шал, ваша собственост, е направен на парцали? Тогава останах с впечатлението, че цялата кампания с краденето на вещи и преструването на клептоманка, привличайки по този начин вниманието на Колин Макнаб, е била замислена за Силия от някой друг. Някой, по-интелигентен от Силия и с много по-големи действителни познания по психология. Вие сте ѝ казали, че пръстенът е ценен; вие сте го взели от нея и сте нагласили връщането му. По същия начин е било ваше и предложението да се накълца на парчета вашият шал.
— Всичко това са теории — каза Валъри, — доста пресилени при това. Инспекторът вече предположи, че аз съм накарала Силия да извърши всичко това.
— И вие какво му казахте?
— Казах му, че това са глупости — отговори Валъри.
— А какво ще кажете на мен?
Валъри го погледна изпитателно за момент. След това кратко се изсмя, загаси цигарата си, облегна се назад, пъхайки възглавничка зад гърба си, и каза:
— Прав сте. Аз я накарах.
— Мога ли да попитам защо?
Валъри каза нетърпеливо:
— О, от добрина, глупава добрина. Доброжелателна намеса. Горката Силия бродеше наоколо като призрак и копнееше за Колин, който въобще не я поглеждаше. Всичко изглеждаше толкова глупаво. Колин е от онези надути и самоуверени младежи, чиито глави са пълни с психология, комплекси, емоционални блокове и всичко останало, затова реших, че би било наистина много забавно да го насадим на пачи яйца и да го направим за смях. Както и да е, не можех да гледам как Силия се измъчва, затова я хванах, поговорих с нея, обясних ѝ в общи линии целия план и я накарах да се заеме с него. Тя беше малко нервна, струва ми се, що се отнася до всичко това, но същевременно и доста развълнувана. След това, разбира се, едно от първите неща, което прави малката идиотка, е да намери пръстена, който Пат забравила в банята и да го свие… едно наистина ценно произведение на бижутерското изкуство, за което ще се вдигне голяма патърдия, ще извикат полиция и цялата работа може да приеме сериозен обрат. Затова грабнах пръстена от нея, казах ѝ, че ще го върна по някакъв начин и я подтикнах в бъдеще да се придържа към брошки, козметика и някоя малка поразия на нещо мое, което не би я вкарало в беля.
Поаро пое дълбоко дъх.
— Това си мислех и аз — каза той.
— Сега ми се иска да не го бях правила — каза Валъри мрачно. — Но наистина ѝ желаех доброто. Звучи жестоко и е също като Джийн Томлинсън, но е така.
— Сега — рече Поаро, — стигаме до тази работа с пръстена на Патриша. Силия го дава на вас. Вие е трябвало да го намерите някъде и да го върнете на Патриша. Но преди да го върнете на Патриша… — Той млъкна за момент. — Какво стана?
Поаро забеляза пръстите ѝ, които нервно сплитаха и разплитаха ресните на шала около врата ѝ. Той продължи с още по-убедителен глас: