Комисарят Уайлдинг замислено се почеса по брадичката.
— Интересна идея, мосю Поаро — каза той внимателно. — Да, това е интересна идея.
— Това е, както казах, просто една идея — отвърна Поаро.
Уайлдинг кимна.
— Очертахме общото положение — каза той. — Контрабандата продължава през цялото време, разбира се, под една или друга форма. Залавяме една банда, а след известно време всичко започва отново някъде другаде. Що се отнася до наркотиците, големи количества влязоха в страната през последната година и половина. Най-вече хероин, също и доста кокаин. Тук-там на континента има засечени няколко склада, френската полиция знае един-два начина, по които наркотиците влизат във Франция. Не е толкова сигурна обаче как излизат отново.
— Ще бъде ли вярно, ако кажа — попита Поаро, — че вашият проблем може да бъде грубо разделен на три части? Съществува проблемът с разпространението, съществува проблемът как стоката влиза в страната, съществува и проблемът кой в действителност движи работата и прибира голямата печалба?
— В общи линии бих казал, че това е така. Знаем доста неща за дребните пласьори и за това как се пласира стоката. Някои от пласьорите затваряме, някои оставяме на свобода с надеждата, че ще ни отведат до големите риби. Стоката се разпространява по най-различни начини — нощни клубове, заведения, аптеки, някой и друг лекар, моделиери и фризьори на модни жени. Предава се на ръка по конните състезания, в антикварните галерии, понякога в претъпкани универсални магазини. Само че няма нужда да ви говоря за всичко това. Този аспект не е толкова важен. С него се справяме достатъчно добре. Имаме доста основателни подозрения за тези, които нарекох големите риби. Един или двама много уважавани богати господа, за които няма дори и сянка от съмнение. Те са много внимателни; никога не предават дрогата лично, а дребосъците дори не знаят кои са те. Но все някога някой от тях ще направи грешка. И тогава ще го хванем.
— Всичко това е така, както предполагах. Мен ме интересува третият проблем — как стоката попада в страната?
— А, ние сме остров. Най-обичаен е добрият изпитан път по море. Моторна лодка се промъква през Ламанша, тихо акостира някъде по източното крайбрежие или в малък залив на юг. Това за известно време успява, но рано или късно попадаме на следата на човека, който притежава лодката и, веднъж оказал се под подозрение, възможността му изчезва. Напоследък веднъж или два пъти дрогата пристигна с един от въздушните лайнери. Играят големи пари и понякога един от стюардите или някой от екипажа просто става жертва на слабата човешка природа. След това идват търговските вносители. Уважавани фирми, които внасят рояли или каквото искате! За известно време имат доста голям успех, но накрая обикновено ги спипваме.
— Ще се съгласите ли, че една от главните трудности при незаконната търговия е вносът от чужбина в страната?
— Определено. Дори нещо повече. От известно време насам сме доста загрижени. Пристига повече дрога, отколкото можем да държим под контрол.
— А какво ще кажете за другите неща, скъпоценностите например?
Сержант Бел се обади:
— Търговията с тях е доста оживена, сър. Контрабандни диаманти и други камъни идват от Южна Африка и Австралия, някои и от Далечния Изток. Потокът към нас е постоянен, но ние не знаем как става това. Онзи ден една млада жена, обикновен турист във Франция, при случайно запознанство била запитана дали ще вземе чифт обувки, които да пренесе през Ламанша. Не били нови, нищо за обмитяване, просто обувки, които някой бил оставил. Без да подозира нищо, тя се съгласила. Случи се така, че узнахме за това. Токовете на обувките бяха кухи и пълни с необработени диаманти.
Комисарят Уайлдинг каза:
— А вие, мосю Поаро, по следите на какво сте? На наркотици или на контрабандни скъпоценности?
— И на двете. Всъщност на всичко, което е скъпо и малко по обем. Изглежда, че съществува канал, както бихте го нарекли, за пренасяне на стоки през Ламанша и в двете посоки. Крадени бижута, камъни, извадени от местата им, могат да бъдат изнасяни от Англия, а се внасят фалшиви скъпоценности и наркотици. Може би е малка, независима организация, която не е свързана с разпространението, а пренася стоката срещу комисионна. А печалбата сигурно е голяма.
— Според мен сте прав! Можете да пакетирате хероин на стойност десет или дванадесет хиляди лири в много малко пространство, същото се отнася и за необработени диаманти от високо качество.