— И аз мислил, моля — продължи Акибомбо.
— Мислили сте — каза Шарп. — И какво измислихте?
— Аз мислил за мис Силия и как тя умряла, и някой, след като тя умряла, трябва влязъл в нейна стая и оставил там празно шише от морфин и малко парче хартия, дето казали, че тя убила себе си.
Акибомбо млъкна и инспекторът кимна.
— И аз казва — кой може сторил това? И аз мисли, ако едно от момичета, това лесно, но ако мъж, не толкова лесно, защото той трябва слиза в наша къща и качва се после, и някой може се събуди, и види него или чуе него. И аз мислил пак, и казва, ако този от наша къща, но в стая до мис Силия… само тя в наша къща, разбирате? Пред негов прозорец балкон и пред неин прозорец пак балкон, тя спи с прозорец отворен, защото това хигиенен навик. Тогава, ако той голям и силен, и атлетичен, той може прескочи.
— Съседната на Силия стая в другата къща — каза мисис Хабърд. — Я да видя, това са Найджъл и… и…
— Лен Бейтсън — каза инспекторът. Пръстът му докосна сгънатата хартия в ръката му. — Лен Бейтсън.
— Той много добър, да — рече мистър Акибомбо тъжно. — И към мене много добър, но психологически човек не знае какво има под повърхност. Това така, нали? Това модерна теория. Мистър Чандра Лал много ядосан кога негова борова киселина за очи изчезва, и после, кога аз пита, той казва на него казали, че Лен Бейтсън взел.
— Морфинът е взет от чекмеджето на Найджъл и заменен с борова киселина, и когато Патриша Лейн е влязла и е сменила със сода бикарбонат това, което е мислела за морфин, а всъщност е било борова киселина. Да… разбирам.
— Аз помогнал, да? — попита учтиво мистър Акибомбо.
— Да, наистина много сме ви благодарни. Недейте… ъъъ… да го правите отново.
— Не, сър. Аз бъда много внимателен.
Мистър Акибомбо се поклони учтиво на всички и излезе.
— Лен Бейтсън — рече мисис Хабърд разстроено. — О, не!
Шарп я погледна.
— Не искате ли да е Лен Бейтсън?
— Много обичам това момче. Буен е, знам, но винаги изглежда толкова мил.
— Това се говори за много престъпници — рече Шарп.
Той внимателно разгъна хартиеното пакетче. Мисис Хабърд се подчини на жеста му и се наведе напред да погледне. Върху бялата хартия лежаха два червени, къси, къдрави косъма.
— О, Боже мой — каза мисис Хабърд.
— Да — рече Шарп замислено. — От опит зная, че убиецът прави поне една грешка.
Глава деветнадесета
— Но това е прекрасно, приятелю — каза Еркюл Поаро с възхищение. — Толкова ясно, толкова неимоверно бистро.
— Бистро — все едно говорите за супа — изръмжа инспекторът. — За вас може да е бульон, но за мен все още истинска попара.
— Вече не. Сега всичко си идва на определеното място.
— Дори това ли?
Както бе направил пред мисис Хабърд, инспектор Шарп демонстрира двата червени косъма. Отговорът на Поаро бе с почти същите думи, които използва и Шарп.
— А, да — рече той. — Как го казват по радиото? Човек греши нарочно.
Очите на двамата мъже се срещнаха.
— Никой — каза Еркюл Поаро, — не е толкова умен, за колкото се мисли.
Инспектор Шарп много се изкушаваше да каже: „Дори и Еркюл Поаро ли?“ — но се въздържа.
— А за другото, приятелю, всичко ли е уточнено?
— Да, балонът излита утре.
— Вие ще ходите ли?
— Не, аз трябва да бъда на Хикъри Роуд 26. Коб ще се занимава с това.
— Ще му пожелаем късмет.
Еркюл Поаро вдигна мрачно чашата си. Тя съдържаше ментов ликьор. Инспектор Шарп вдигна чашата си с уиски.
— Дай Боже — каза той.
— Какво ли не измислят по тия места — каза сержант Коб.
Той гледаше и пряко волята си се възхищаваше на витрината на САБРИНА ФЕЪР. Заобиколена и подредена в скъпоструваща изява на аранжорското изкуство „гладката, полупрозрачна, зелена вълна“, Сабрина бе изложена полулегнала, облечена в къси и изящни пликчета и съвсем уместно заобиколена с най-различни примамливо опаковани козметични изделия. Освен пликчета, тя носеше и разнообразни модели варварски накити за дрехи. Детектив полицай МакКрей неодобрително изсумтя.
— Богохулство му викам на това. Сабрина Феър е Милтън и туйто.
— Е, Милтън не е Библията, мой човек.
— Няма да отречеш, че „Изгубеният рай“ е за Адам и Ева, райската градина и всички дяволи от ада, и ако това не е религия, какво е тогава?
Сержант Коб не навлезе в тази противоречива материя. Той храбро прекрачи в заведението, следван по петите от строгия полицай. В розовия интериор на Сабрина Феър сержантът и неговият спътник изглеждаха толкова неуместно, колкото и слон в стъкларски магазин.
Изящно същество, облечено в деликатно розово, доплува до тях, като краката ѝ едва докосваха земята.