Джек Лондон
Хиляда дузини
Дейвид Расмънсън беше енергичен човек и както мнозина по-велики хора, човек целенасочен. Ето защо, когато бойният зов от Север прозвуча в ушите му, замисли рисковано предприятие с яйца и отдаде всичките си сили за осъществяването му. Направи малка, но напълно делова сметка и предприятието му се видя лъчезарно, великолепно. Това, че яйцата щяха да се продават в Досън по пет долара дузината, беше сигурна предпоставка. Оттам неопровержимо следваше, че хиляда дузини щяха да докарат, в златния Сан Франциско, пет хиляди долара.
От друга страна, трябваше да се сметнат и разноските и той ги сметна добре, понеже беше предпазлив човек, крайно практичен, с трезв ум и сърце, никога незгрявано от въображението . При петнадесет цента дузината покупна цена неговите хиляда дузини щяха да му излязат сто и петдесет долара — незначителна дреболия, като си помислеше човек за огромната печалба. И да речем, само да речем, за да се покажем поне веднъж безумно екстравагантни, че превозът за самия него и за яйцата щеше да възлезе на още осемстотин и петдесет — той все още ще има четири хиляди чисти, сухи парички, след като последното яйце бъде продадено и последният златен пясък се изсипе в неговата торбичка.
— Разбираш ли, Алма… — пресмяташе той заедно с жена си в столовата, потънала в географски и топографски карти, пътеводители и разписания — разбираш ли: разноските всъщност започват едва след като стигнеш в Дайи; петдесет долара ще покрият тия разноски, дори да сметнем първа класа на парахода. Сега, от Дайи до езерото Линдърман носачите индианци пренасят стоката по дванадесет цента фунта, дванадесет долара за сто, или сто и двадесет долара за хиляда. Да речем, че ще имам хиляда и петстотин фунта, това ще коства сто и осемдесет долара — да ги кажем за по-сигурно двеста. Имам достоверни сведения от един човек от Клондайк, току-що дошъл оттам, че мога да купя лодка за триста.
Но същият човек казва, че положително ще намеря двама пасажери по сто и петдесет долара единия и така лодката няма да ми струва нищо, а освен това те може да ми помагат да я карам. И… това е всичко: в Досън свалям яйцата от лодката на брега. Чакай да видим сега колко прави това?
— Петдесет долара от Сан Франциско до Дайи, двеста от Дайи до Линдърман, пътниците плащат лодката… двеста и петдесет долара едно на друго — бързо пресметна жена му.
— И сто за моите дрехи и лична екипировка — продължи много доволен той, — така остават петстотин за форсмажорни случаи. А какви ли форсмажорни случаи могат да възникнат?
Алма сви рамене и вдигна вежди. Щом този безкраен Север беше в състояние да погълне един мъж и хиляда дузини яйца, положително щеше да се намери място, пък и да остане, и за всичко друго, което може случайно да притежава. Така си помисли, но замълча. Твърде добре познаваше Дейвид Расмънсън, за да каже нещо.
— Ако удвоя времето за сметка на случайни забавяния, би трябвало да свърша пътешествието за два месеца. Само си помисли, Алма! Четири хиляди за два месеца! Можеш ли ги сравни с нищожните сто долара, които получавам сега? Ами че ще си построим вила по-далечко от града, където ще имаме повече простор, светилен газ във всяка стая, гледка, а наемът от къщата ще покрива данъците, осигуровката и водата и ще ни остава по нещичко отгоре. Пък нали все има някаква вероятност и да намеря златна жила и да се върна милионер. Хайде кажи, Алма, не мислиш ли, че съм много скромен?
А Алма едва ли можеше да мисли другояче. Освен това, не беше ли собственият й братовчед — макар и много далечен, разбира се, черната овца, развей-прах и нехранимайко, — не беше ли се върнал от тази тайнствена северна страна със сто хиляди долара в жълт пясък, да не говорим за половината права върху дупката, от която го бе изкарал?
Бакалинът на Дейвид Расмънсън се изненада, когато го видя да претегля яйца на везните в края на тезгяха, а самият Расмънсън се изненада още повече, когато откри, че дузина яйца тежат фунт и половина — хиляда и петстотин — 600фунта при неговите хиляда дузини! Така нямаше да Остане място за неговите дрехи, завивки и готварски съдове, да не споменаваме вече храната, която се налагаше да консумира по пътя. Изчисленията му се оказаха съвсем погрешни и тъкмо се беше заловил да преизчислява наново, когато му дойде светлата идея Да претегли дребни яйца. „Защото, дали са едри или дребни, Дузина яйца са дузина яйца“ — каза си велемъдро той и откри, че дузина от дребните тежат само един фунт и четвърт. Веднага след това из Сан Франциско плъпваха пратеници с неспокойни очи, а търговски фирми и яйчарски дружества се видяха
в чудо пред неочакваното търсене на яйца, които да не тежат повече от двадесет унции дузината.