Расмънсън заложи за хиляда долара къщурката, уреди жена му да остане за по-дълго при близките си, заряза службата и замина на Север. За да не наруши разписанието си, той се примири с пътуване във втора класа, която поради златната треска беше по-лоша от трета, и късно през лятото, пребледнял, със залитане слезе на брега в Дайи. Но много скоро възстанови сигурната си походка и апетита. Първата му среща с чилкатските носачи обаче го накара да се закове на мястото си. Те искаха по четиридесет цента на фунт за пренасяне по двадесет и осем милевия път и докато той да си поеме дъха и да преглътне, цената се качи на четиридесет и три. Петнадесет яки индианци нарамиха багажа му за четиридесет и пет цента на фунт, но го свалиха пак, понеже един Крез от Скагуей с мръсна риза и оръфани панталони, който бе загубил конете си на пътя през Белия проход и сега правеше едно отчаяно усилие да стигне във вътрешността през Чилкат, им предложи по четиридесет и седем.
Но Расмънсън беше твърдоглав човек и намери други, които срещу петдесет цента за фунт стовариха след два дена яйцата здрави и невредими при Линдърман. Но петдесет цента за фунт прави хиляда долара на тон и неговите тон и половина изчерпаха фонда за форсмажорни случаи и го оставиха без пари на нос Танталъс, където всеки ден виждаше току-що направени лодки да потеглят за Досън. Нещо повече — голяма тревога обземаше стана, където се строяха лодките. Хората работеха трескаво, от зори до зори, напрегнали всички сили, калафатеха, ковяха, смоляха и безумно бързаха, и обяснението за това нямаше нужда да се търси много далече. Всеки ден линията на снега припълзяваше все по-ниско от голите, осея ни със скали върхове, и се редяха буря след буря със суграшица , и лапавица, и сняг, а по вирчетата и на закътани места ст се образуваше нов лед и ставаше все по-дебел. Всяко утро схванали се от тежкия труд мъже обръщаха изнурени лица към езерото, за да видят дали е замръзнало. Защото замръзването вещаеше край на тяхната надежда — надеждата, че са тръгнали надолу по бързата река, преди да е спряло плгуването по редицата езера.
За още по-големи душевни терзания Расмънсън откри трима конкуренти в търговията с яйца. Наистина единият, нисичък германец, беше останал без пукната пара и сам, отчаян пренасяше на части багажа си от последния преход; но другите двама имаха почти готови лодки и всеки ден възнасяха молитви, към бога на търговците да задържи желязната ръка на зимата само за още един ден. Но желязната ръка се спусна върху земята. Хора замръзваха във виелицата, която бушуваше в Чилкат, а Расмънсън не се усети как измрази пръстите на краката си. Откри му се възможност да замине с багажа си като пасажер с лодка, която тъкмо се отблъскваше от брега през парчетата лед, но му трябваха двеста долара суха пара, а той нямаше пари.
— Аз моли вий само чака едно малко — каза шведът майстор на лодки, който беше открил своя Клондайк на това място и бе достатъчно умен да го разбере. — Едно малко време и аз ви направи чудесна лодка, бога ми!
Расмънсън прие тези с нищо непотвърдени думи за обещание и пое обратно за езерото Крейтър, където случайно се запозна с двама кореспонденти на вестници, чийто объркан багаж беше пръснат от Каменното здание през Прохода, та чак до Щастливия стан.
— Да — каза той, като си придаваше важност. — Аз имам хиляда дузини яйца на Линдърман и сега калафатят последния шев на лодката ми. Имал съм голям късмет да се сдобия с лодка. Хората ги разграбват, пък не се и намират.
Веднага след това изявление и почти с физическо насилие кореспондентите му се замолиха шумно да дойдат с него, взеха да развяват пред носа му банкноти и да прехвърлят от ръка в ръка златни двадесетачки. Той не искаше и да чуе за такова нещо, но те го принудиха да склони и Расмънсън без всякакво желание се съгласи да ги вземе срещу триста долара на човек. Освен това те насила му изтикаха пътните пари в аванс. И докато пишеха на съответните си вестници относно добрия самарянин с хилядата дузини яйца, добрият самарянин бързаше обратно при шведа на Линдърман.
— Хей, ти! Дай ми лодката! — поздрави той, като подрънкваше с жълтиците на кореспондентите в ръцете, а очите му жадно се впиха в завършения плавателен съд.
Но Шведът го изгледа тъпо и поклати глава.
— Колко ти дава другият? Триста? Добре, ето ти четиристотин. Взимай!
Той се опита да му натика парите, но шведът се дръпна
назад.
— Аз благодари не. Аз му каже да вземе лодката. Вий само чакай…
— Ето ти шестотин! Последно предложение. Ако искаш, вземай! Кажи му, че е станала грешка. Шведът се колебаеше.