Седнал царят в креслото на своя везир. Жената станала и му донесла книги с приказки и мъдрости да почете, докато чака. Той открил в нея притчи и пословици, които сковали неговата решителност за прелюбодеяние и пречупили желанието му да извърши грях. А жената му приготвила храна и я сложила пред него — броят на ястията бил деветдесет. Хапвал си царят по лъжица от всяко. Уж храната изглеждала различна, но вкусът й бил един и същ. Зачудил се царят на тази работа и рекъл:
— Неволнице, ястията са много и различни, но вкусът им е един и същ!
— Аллах да ощастливи царя! — рекла тя. — Аз ти ги давам за пример, за да проумееш някои неща! Нали и ти имаш в двореца си деветдесет наложници, все различни, но в края на краищата искаш от тях едно и също!
Царят се засрамил, станал и напуснал къщата, без да й стори нищо лошо. От притеснение забравил и пръстена си под нейната възглавница и се прибрал в двореца си без него.
Седял, що седял царят, ето че везирът му се върнал, разказал му как е минала обиколката. После си тръгнал и се прибрал у дома. Седнал в креслото си, протегнал ръка под възглавницата и напипал под нея пръстена на своя цар. Взел го везирът, скрил го при сърцето си и за цяла година заживял отделно от неволницата си — нищо не й говорел, а тя не знаела каква била причината за гнева му…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТИ СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на първия везир:
Това продължило доста време, без неволницата да разбере каква е причината. Тогава тя пратила да извикат баща й и му разказала, че везирът от година живее уединено от нея.
— Ще отида при царя и ще му се оплача! — рекъл баща й.
Един ден той влязъл при царя и заварил при него везира.
— Нека Аллах да подобри живота на царя! — казал той и се заоплаквал: — Аз имах хубава градина, сам си я посадих, похарчих парите си, докато съзрее и даде плод! Подарих я на този твой везир, той изяде от нея онова, което му харесваше, после я изостави и сега цветята й изсъхнаха, хубостта й се стопи и тя цялата се промени!
— Това, което той казва, е вярно, царю! — рекъл везирът. — Аз я пазех, но когато един ден отидох при нея, забелязах стъпка на лъв! Изплаших се и избягах от там!
Разбрал царят, че стъпката, която везирът уж бил видял, е неговият пръстен, който той бил забравил в къщата. Тогава рекъл на везира си:
— Върни се в дома си, везире, и бъди сигурен и спокоен! Лъвът няма да се доближи до тебе! Аз научих, че той е ходил до градината, но нищо лошо не й е сторил, кълна ти се в паметта на баща си и на дедите си!
Везирът се върнал у дома, наредил да извикат жена му, помирил се с нея и повярвал във верността й…
Приказка на първия везир за търговеца и папагала
Разправят също, царю честити, че имало един търговец, който много обичал да пътува. Той имал красива жена, обичал я и от много обич много я и ревнувал. Купил си един папагал, който да му разказва какво става в къщата в негово отсъствие.
Веднъж, когато пътувал нанякъде, съпругата му се увлякла по някакъв момък. Той влизал при нея, пък тя му оказвала внимание. Но когато се върнал от път, папагалът казал на търговеца:
— Господарю, някакъв момък турчин влизаше при жена ти, докато те нямаше, пък тя му оказваше голямо внимание!
Решил мъжът да убие жена си, но тя, като разбрала намерението му, викнала:
— Човече, ела на себе си! Може ли една птица да има ум и разум? Ако искаш да ти докажа това и да различиш къде е лъжата и къде — истината, иди тази нощ и преспи у приятели, а когато се върнеш — разпитай я! Тогава ще разбереш дали говори истината или лъже!
Отишъл човекът у един приятел и пренощувал там. Щом се мръкнало, съпругата му отрязала парче плат, покрила с него клетката на папагала и започнала да ръси по малко вода върху плата, да размахва ветрило над клетката, да приближава отвън към нея светилника, за да изглежда като блясък на мълния и да върти хромела, за да издава шум. Така продължила до съмване. Когато мъжът й се върнал, тя му рекла:
— А сега, мъжо, разпитай папагала!
Отишъл съпругът й при папагала, разпитал го да му разкаже какво се е случило последната нощ, а папагалът рекъл:
— Господарю, че кой ще чуе нещо или ще види нещо в такава нощ! Дъжд валя, вятър вя, гръмове гърмяха, мълнии блестяха!
— Лъжеш! — викнал човекът. — Последната нощ такива неща не е имало!