— Аз ти казах това, което преживях, чух и видях! — отговорил папагалът.
Така всичко, което птицата била разказала за жена му, се обезсилило.
Поискал човекът да се помири с жена си, но тя викнала:
— Няма да се помиря с тебе, докато не заколиш този папагал, който ме наклевети!
Хванал човекът папагала и го заклал, останал за няколко дни с жена си и пак тръгнал на път. Но се върнал по-рано и видял как онзи момък турчин се измъква от къщата му. Разбрал, че папагалът е говорил истината, а жена му е лъгала. Съжалил, че е заклал птицата, влязъл при жена си и я заклал, а после се заклел никога през живота си да не се жени…
— Разказах ти това, царю — завършил везирът, — за да разбереш, че женското коварство е огромно и че който избързва, после съжалява!
Отказал се царят да погубва сина си. Но на втория ден при него влязла неволницата и заговорила:
— Как така, царю, ме оставяш онеправдана! Какво ще рекат царете, като чуят, че си наредил нещо, после везирът ти те е разколебал и че един цар е изпълнил повелята на везира си! Постъпи със сина си с цялата справедливост! Защото иначе ще стане както в приказката за перача.
И неволницата заразказвала:
Приказка на неволницата за перача и неговия син
Ето аз научих, царю, че един перач излизал всеки ден на река Тигър да избелва платна. С него често излизал и синът му. Той влизал в реката и се гмуркал, а баща му го оставял да прави каквото поиска. Но един ден, както се гмуркал, мускулите му се схванали и той потънал! Когато го забелязал, баща му скочил в реката и заплувал да спасява сина си. Хванал го той, но синът се вкопчил в него. Баща и син се удавили заедно…
— Така и ти, царю, не попречиш ли на сина си, не защитиш ли правото ми, аз се боя да не би и двамата да се удавите! — завършила неволницата.
Тогава царят наредил да погубят сина му. Пристъпил напред вторият везир, целунал земята пред него и заговорил:
— Царю, не бързай да погубваш сина си! Ние се молим той да стане пазител на всичко твое! Почакай, царю, не бързай! Ако побързаш и го погубиш — ще съжаляваш, както съжалявал един търговец!
— Как е станало това? Каква е историята му, везире? — запитал царят.
И вторият везир заразказвал:
Приказка на втория везир за търговеца и старицата с двете питки
Разправят, царю честити, че живял някога един търговец, човек гнуслив в яденето и пиенето. Един ден той отпътувал за някаква страна. Вървял по улиците на чуждия град и видял старица да носи две питки хляб. Спазарил той питките и ги купил. Прибрал се у дома и него ден ял от тях. Когато се съмнало, се върнал на същото място и намерил там старицата, която носела нови две питки. Пак си купил хляб от нея. Така продължило двайсетина дни, след което старицата изчезнала. Запитал този-онзи къде е, но никой нищо не знаел. Един ден той се разхождал по друга улица на града и я видял там. Спрял, поздравил я и я запитал защо е изчезнала, че вече не може да си купи хляб от нея. Старицата се въздържала да му отговори, но той настоял, заплашил я и тя рекла:
— Бях слугиня при един човек, който имаше язва. Той имаше лечител, който вземаше брашно, замесваше го с масло и цяла нощ, докато се съмнеше, го държеше върху болното място. Аз вземах това тесто, правех от него две питки и го продавах на тебе или на някой друг! Но господарят ми умря и вече нямам питки!
Търговецът дълго повръщал, разболял се силно. Съжалил за стореното, но полза от съжаление няма!
— Знай, царю! — завършил вторият везир. — Това е само един пример за женските коварства! Не трябва да се доверяваш на женските думи!
И царят се отказал да погубва сина си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на третия ден притичала неволницата, влязла при царя и заговорила:
— Царю! Отмъсти на сина си за мене, нека думите на везирите ти не променят решението ти! От лоши везири добро няма! Не постъпвай като онзи цар, който отстъпил пред думите на един от лошите си везири!
— А как е станало това? — запитал царят.
И неволницата заразказвала:
Приказка на неволницата за лошия везир и царския син