— Как се казва тази земя? — запитал момъкът.
— Наричат я Тъмната земя! — отговорил джинът. — Тя принадлежи на един цар на джиновете на име Зу-л-Джанахейн. Никой не може да влиза в нея или да стъпва по нея без негово разрешение! Почакай тук, за да му поискам разрешение!
Момъкът останал на мястото си, джинът изчезнал, после се върнал и двамата продължили пътя си. Вървели, що вървели и стигнали до извор, който извирал от Черната планина.
— Слез тук! — наредил конникът и когато момъкът слязъл от коня си, му рекъл: — Пий от този извор!
Пил момъкът от извора и начаса се превърнал в мъж, какъвто бил преди. Зарадвал се много и запитал:
— Как се казва този извор, братко?
— Казва се Женският извор! Щом от него пие жена, тя се превръща в мъж!
Момъкът възседнал коня си и двамата се върнали в земята на джина. Пренощувал там момъкът, яли, пили, докато се мръкнало. Тогава синът на царя на джиновете запитал:
— Искаш ли да се върнеш при близките си още тази нощ?
— Искам! — отговорил момъкът. — Сега имам нужда от тях!
Тогава синът на царя на джиновете извикал един от бащините си роби на име Раджиз и му рекъл:
— Вземи този момък, качи го на гърба си и преди да се е съмнало, го отнеси при жена му и тъста му! — после се обърнал към царския син: — Сега затвори очи!
Затворил момъкът очи и чудовището полетяло. Летял, що летял царският син, толкова изплашен, че не знаел къде се намира душата му. И още не била минала последната третина на нощта, когато се озовал върху двореца на тъста си. Ифритът кацнал на покрива му и рекъл:
— Сега слез! Отвори очи! Това е дворецът на тъста ти и на неговата дъщеря!
Оставил го и си тръгнал. Когато утрото изгряло, момъкът се стреснал от блясъка му и слязъл от покрива. Видял го тъстът му, станал да го посрещне, зачудил се, като видял, че слиза от покрива, и възкликнал:
— Знам, че хората влизат през портите, а ти слизаш от небесата!
— Стана това, което е пожелал всевишният и всемилостив Аллах! — отвърнал момъкът и му разказал за случилото се.
Зачудил се царят, зарадвал се, че зетят му е останал жив и здрав. Когато слънцето се издигнало, наредил на везира си да подготви голямо празненство. Вдигнали празненството, направили сватбата, два месеца останал той в семейството на булката си, после се върнал с нея в двореца на баща си.
А братовчедът на неволницата умрял от ревност и завист, когато разбрал, че царският син все пак се е оженил за годеницата си и всевишният и всемилостив Аллах му е дарил победа над бащиния му везир. Прибрал се царският син при баща си жив и здрав заедно с младата си съпруга. Срещнал го царят с войската си и везирите си и като узнал какво е станало, наредил да отсекат главата на продажния везир. Така и направили…
— И аз моля всевишния Аллах да ти дари победа над везирите ти, царю, а теб те моля да отмъстиш на сина си за мене! — завършила неволницата разказа си.
Царят изслушал разказа й и пак наредил да погубят сина му. Но на четвъртия ден влязъл при него четвъртият везир и рекъл:
— Нека Аллах да укрепи десницата на царя и да му помогне! Царю, отложи тази работа, която си решил да правиш, защото умният не върши нищо, без да помисли за последствията. Казано е в пословицата: „Който последствията не вижда, той през времето не предвижда!“ А който направи нещо, без да е сигурен в него, ще го постигне онова, което е постигнало човека, измамен от съпругата си!
— А какво е постигнало измамения съпруг? — запитал царят.
И четвъртият везир заразказвал:
Приказка на четвъртия везир за измамения съпруг
Един човек бил мечоносец на един цар. Той си харесал неволница и както бил тогава обичаят, й изпратил по слугата си писмо. Но слугата се позадържал при нея и тя, разпътницата, го притиснала до гърдите си. Той я попритиснал да полегнат заедно, тя се съгласила. И точно тогава неговият господар почукал на вратата й, защото му било дотегнало да чака. Тя издърпала слугата и го натикала в шкафа. Мечоносецът блъснал вратата, седнал до нея, тя се приближила до него, започнала да го гали, да лудува, да го целува, да го притиска към гърдите си и накрая свършили работата. В този миг на вратата почукал нейният съпруг.