— Вземи кутията с всичко в нея! Няма нужда да ме убиваш, защото ние с теб сме от едно тесто месени!
Златарят взел кутията с всичко в нея и си тръгнал…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на неволницата за златаря и мъжкото коварство:
И така човекът взел кутията с всичко в нея и си отишъл. Съмнало се. Той се преоблякъл, взел кутията с накитите и влязъл при царя на града. Целунал земята пред него и рекъл:
— Царю, аз съм човек, който желае да ти даде съвет. Идвам от Хорасан. Дойдох да търся убежище при ваше величество, защото си известен с твоя праведен живот и със справедливостта си. Пристигнах в града ти снощи. Портата беше затворена и спах извън стените. В просъница видях четири жени, двете яздеха метли, другите две — ветрила. Разбрах, че са магьосници, които влизат в града ти. Едната пристъпи към мене, ритна ме и ме шибна с някаква лисича опашка, която носеше в ръцете си. Замахнах с ножа и я раних по бедрото. Тя побягна, но се подхлъзна и от ръката й падна тази кутия. Взех я, отворих я и видях вътре тези скъпи накити. Вземи я, аз нямам нужда от нея. Аз съм човек, който броди по земята, сърцето ми се е откъснало от този свят и нищо от него не ми трябва.
Оставил кутията пред царя и си тръгнал. Отворил царят кутията, извадил накитите от нея и както ги оглеждал един по един, изведнъж видял сред тях една огърлица, която бил подарил на везира — господар на неволниците. Извикал царят везира си и му рекъл:
— Това е огърлицата, която ти подарих, нали?
Щом везирът зърнал накита, познал го и отговорил:
— Така е… Аз пък я подарих на една от неволниците — на най-добрата певица!
— Доведи веднага момичето! — разпоредил се царят.
Довел везирът неволницата и когато тя застанала пред царя, той наредил:
— Я оголи бедрото й и виж дали там има рана!
Открил везирът дрехата й, видял, че там има рана от нож, и казал:
— Да, ваше величество, има рана!
— Значи тя е магьосница! — викнал царят. — Право ми е казал странникът, няма място за съмнения или колебания!
И наредил да хвърлят магьосницата в ямата.
На мръкване златарят разбрал, че хитростта му е успяла, отишъл при пазача на ямата с кесия с хиляда динара в ръка. Цялата първа третина на нощта си приказвали, а когато вече се почувствали близки, златарят рекъл:
— Трябва да знаеш, братко, че тази неволница е невинна! Аз скроих цялата работа! — той му разказал за станалото и завършил: — Братко, вземи тази кесия! В нея има хиляда динара! Дай ми неволницата да я отведа в страната си! Тези динари ще ти са от по-голяма полза, отколкото затворената неволница! Използвай ги, пък ние двамата ще ти пожелаем живот и здраве!
Пазачът се зачудил на тази хитрост, зарадвал се на кесията и пуснал неволницата, като поставил условие двамата да не остават в този град нито за час повече. Взел си я златарят и начаса тръгнал на път, яздил бързо, стигнал страната си и заживял с неволницата…
— Ето виж, царю, какви са мъжките коварства и хитрини. Утре и аз, и ти ще застанем пред най-справедливия съдия и той ще ти отмъсти заради мене, царю! — завършила неволницата.
Царят я изслушал и наредил да погубят сина му.
Влязъл при него петият везир и рекъл:
— Почакай, царю честити, царю велики, не бързай да погубваш сина си! Най-често избързването води до съжаление! Боя се да не съжаляваш както човекът, който не се бил замислил нито веднъж през целия си живот!
— Че как така, везире? — запитал царят.
И петият везир заразказвал: