— Емире! — рекли те. — Ако търсиш човек, който да ти покаже къде е това място, трябва да се видиш с шейх Абдул Самад бен Абдул Кудус ас-Самуди! Той е човек знаещ, много е пътувал, познава всички равнини, пустини и морета, всички земи и страни, народите и техните нрави! Трябва да го намериш!
Наредил емирът да му доведат този човек. Когато го довели, той видял, че е старец и че много години са оставили следите си по него. Поздравил го емир Муса и заговорил:
— Слушай, шейх Абдул Самад! Нашият владетел емирът на правоверните Абдул Малик бен Маруан ми е наредил да свършим това! Аз слабо познавам тези земи, но ми казаха, че ти знаеш тези страни и пътища. Желаеш ли да изпълниш повелята на емира на правоверните?
— Емире! — отговорил шейхът. — Този път е неравен, той изисква дълго отсъствие от дома и неведоми са пътеките му!
— Колко е пътят дотам? — запитал емирът.
— Две години и няколко месеца нататък и още толкова обратно. По него има препятствия. Ти си човек воин, а нашата страна граничи с врага. Току-виж ни нападнат християните, докато те няма! Трябва да оставиш някого да те замества в управлението на държавата.
Емирът оставил сина си Харун да го замества в държавните дела и наредил на войниците да го слушат и да му се подчиняват във всичко, което им нареди. А синът му Харун бил момък смел, силен и едър. Шейх Абдул Самад пояснил, че за да се стигне до мястото, което е пожелал халифът, най-напред трябва да се върви четири месеца край брега на морето, че тези места са изцяло заселени, селищата са свързани едно с друго, има много вода и трева.
Тръгнали. Вървели, що вървели и излезли при някакъв дворец.
— Хайде да отидем в този дворец! — казал шейхът.
Емир Муса и шейх Абдул Самад, стражата и свитата пристъпили към двореца. Стигнали до портата му — тя била отворена. От двете й страни се извисявали високи колони. Покривите и стените били обковани със злато и сребро. Над портата висяла плоча, на която на гръцки било написано нещо.
— Да ти го прочета ли, емире? — запитал шейх Абдул Самад.
— Прочети го, Аллах да те възнагради! — отговорил емирът. — Всичко, което научаваме през това пътуване, е благодарение на твоето благодеяние!
Зачел шейхът, а то било следното стихотворение:
Влязъл Муса в двореца, замаяла го красотата на градежа му, огледал рисунките и скулптурите. Над втората порта имало пак стихове и шейхът ги прочел:
— Бог ни е създал за велики дела! — възкликнал емир Муса.
Разгледали двореца. Никого нямало в него, нито хора, нито котки, стаите му — потъмнели, стените им — пожълтели. По средата имало кубе, което се възвисявало към небесата, а около него — четиристотин гробници. Емирът пристъпил към тях. Едната била от мрамор и върху нея били изписани следните стихове:
Муса огледал кубето. То имало осем врати от сандалово дърво, със златни гвоздеи ковани, със сребърни обръчи затегнати, със скъпоценни камъни обсипани. На първата врата било написано: