Скръб и мъка обхванали момъка. Влязъл той в голямата стая, плакал и ридал, нито хапвал, нито пийвал, нито благовония душел, нито се засмивал. Накрая умрял и го погребали при старците…
Така, че знай, царю — избързването не е благословено, след него идва съжалението! Това е моят съвет! — казал везирът.
Царят приел съвета и се отказал да погубва сина си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че на шестия ден неволницата пак се вмъкнала при царя с нож в ръцете и викнала:
— Господарю, ако ти не приемеш жалбата ми и не защитиш своя харем, аз ще ти докажа, че мъжете са много по-подли от жените, с приказката за хитрия слуга!
— И каква е тя? — запитал царят.
И неволницата заразказвала:
Приказка на неволницата за хитрия слуга
Един простодушен човек отишъл на пазара, видял младо момче — слуга, за когото търговците наддавали, и го купил. Довел го у дома си и казал на жена си:
— Жено, смятай, че е твой!
Поработил момъкът известно време в къщата. Един ден мъжът казал на жена си:
— Жено, поизлез утре из градината, освежи се, разходи се!
Слугата започнал да приготвя храна. Готвил цяла нощ, добавил пиене, ядки и плодове, после отишъл в градината, оставил храната под едно дърво, оставил пиенето под друго, ядките и плодовете — под трето. Когато се съмнало, господарят му наредил да придружи господарката си до онази градина и да вземе всичко нужно — храна, пиене и плодове. Съпругата яхнала кон, слугата тръгнал до нея и стигнали до градината. Когато влезли, някакъв гарван изгракал и момъкът казал:
— Добре!
— Да не би да си разбрал какво казва гарванът! — възкликнала жената.
— Да! — отговорил той. — Той ми каза: „Под това дърво има ядене, елате и си хапнете!“
— Ти май знаеш езика на птиците!
При първото дърво тя намерила приготвената храна. Помислила, че момъкът наистина знае езика на птиците. Яли, докато се заситили, пак тръгнали да се разхождат и гарванът пак гракнал.
— Господарке! — казал слугата — Той казва, че под ей онова дърво има стомна с мускусна вода и още една с прецедено вино!
Двамата отишли при дървото и намерили всичко това. Седнали под дървото и си пийнали. Пак тръгнали към друга страна из градината. Пак гракнал гарванът и слугата казал:
— Той казва, че под ей онова дърво има плодове и ядки!
Отишли те при дървото, намерили плодовете и ядките и си хапнали от тях. Пак тръгнали из градината и гарванът пак гракнал. Слугата грабнал камък и го замерил с него.
— Защо го удряш? Какво ти каза? — запитала жената.
— Господарке — отговори той, — той ми каза една дума, ама аз не мога да ти я произнеса!
— Кажи и не се бой! — настоявала тя. — Между нас тайни няма!
Той казвал „Не“, тя настоявала „Кажи!“, накрая го заклела да каже и той заговорил:
— Той ми каза: „Я направи с господарката си това, което прави с нея мъжът й!“
Щом чула думите му, тя се разсмяла и му рекла:
— Той май си мисли, каквото аз мисля! От това по-леко няма и аз ще ти помогна за тази работа!
Отишла тя под дървото, разстлала килим, легнала, извикала слугата и двамата удовлетворили страстите си. Изведнъж забелязали, че господарят идва зад тях в градината.
— Ей, слуга! — викнал той. — Защо господарката ти седи тук, плаче и охка?
— Господарю! — отговорил той. — Тя падна от едно дърво, удари се и примря от болка.
А жената, като видяла как мъжът й се е надвесил над главата й, се престорила, че много я боли, и се завайкала:
— Ох, кръстът ми!… Ох, краката ми!… Хълбоците ми! Ела тук, скъпи мой, че не ми остава живот да живея!