Мъжът викнал на слугата:
— Тичай да доведеш коня на господарката!
Довел слугата коня, двамата качили жената върху него, хванал мъжът й единия повод, хванал слугата другия.
— Аллах ще те оправи, той ще те излекува! — повтарял изплашеният мъж…
— Ето, такива са, царю, мъжките подлости и хитрости! Но твоите везири няма да спрат моята решителност да си отмъстя! — завършила неволницата и заплакала.
А царят, като я видял как плаче — пък нали му била най-скъпата между наложниците, — наредил да погубят сина му…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТИ ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато неволницата излязла, при царя влязъл шестият везир и рекъл:
— Като твой съветник те съветвам да отложиш делото на сина си! Лъжата като пушек се въздига, а до истината на здрави темели се стига! На истината светлината разпръсва на лъжата тъмнината! Женската хитрост край няма! Казал е Аллах във великата си книга: „И хитростта им е голяма!“ Научих историята на една жена, която направила на държавните първенци такава клопка, каквато никой не е правил!
— И как е станало това? — запитал царят.
И шестият везир заразказвал:
Приказка на шестия везир за женското коварство
Научих, царю честити, че една жена, търговска щерка, имала мъж, който много често пътувал. Заминал той към далечна страна, дълго го нямало и на нея й станало скучно. Пък имало един чирак на мъжа й, когото много харесвала. Съблазнила го тя и той започнал да преспива у нея, докато мъжът й отсъствал.
Случило се, че този чирак се скарал с някакъв мъж и го ударил. Оплакал се удареният на валията на града и той запрял чирака. Стигнала вестта до жената на търговеца и тя пощуряла. Скочила, облякла най-хубавите си дрехи и отишла при валията. Поздравила го и му дала жалба, в която се казвало: „Запреният е мой брат, а хората, които са свидетелствали срещу него, са били лъжесвидетели! Той е запрян в твоя затвор, но е невинен! Аз нямам друг, който да се грижи за мене, освен него! Моля благоволението на нашия владетел да го пуснат от затвора!“
Прочел валията жалбата, погледнал я, харесал я каква е хубавица, и й рекъл:
— Влез вкъщи. Ще го доведат при мене и аз ще пратя да те викнат да си го вземеш!
— Владетелю! — рекла тя. — Аз нямам на кого да се уповавам освен на всевишния Аллах! Аз съм чужда жена, не мога да влизам в дома ти!
— Няма да го пусна, ако не ми влезеш в къщата и докато не удовлетворя страстта си! — настоял валията.
— Ами щом толкова ти се иска, трябва ти да дойдеш в моя дом! — рекла жената. — Ще останеш там, ще си отпочинеш и ще се забавляваме цял ден насаме!
— А къде е къщата ти? — запитал валията.
Тя обяснила къде се намира къщата й, после отишла при градския кадия и му заговорила:
— Господин кадия! Прегледай жалбата ми и Аллах ще те възнагради!
— Кой те е обидил?
— Господарю, имам един брат на света и никого другиго! Той ме помоли да дойда при тебе — валията го запрял, защото излезли лъжесвидетели, които твърдели, че е обидил някого! Моля те, застъпи се заради мене пред валията!
Огледал я лакомо кадията, харесала му тя и й рекъл:
— Я влез вкъщи и си почини в стаята на неволниците! Аз ще пратя вест на валията да пусне брат ти! Ако знаех колко пари дължи, направо щях да ги платя, че ти ми хареса със стройния си стан и сладкодумието си и искам да удовлетвориш страстите ми!
— Ама ти, господарю, като сам искаш да правиш такива работи, как съдиш другите за тях? — възкликнала жената.
— Ако не влезеш в дома ми, махай се, откъдето си дошла, и няма да видиш брат си! — викнал кадията.
— Ами, господарю, щом ти се ще такава работа, я по-добре ти ела у дома! — рекла тя.
— А къде е къщата ти? — запитал кадията.
Обяснила му тя и му насрочила същия ден, както на валията.
От кадията тя отишла в дома на везира, подала му жалбата си, оплакала му се за случилото й се, а везирът започнал да я съблазнява и рекъл:
— Ами ние да си удовлетворим първо желанието с тебе, пък после ще пусна и брат ти!
— Щом толкова искаш, ще ти дам, но нека това стане в моята къща! — рекла тя. — Тя не е далече и там ще се скрием по-добре!
Обяснила му тя къде е къщата, и се уговорила за същия ден както на валията и на кадията.