Накрая отишла при царя на този град. Подала му жалбата си и помолила да пуснат брат й.
— Кой го е затворил? — запитал царят.
— Валията го затвори! — отговорила тя.
Слушал я царят как говори, и стрелата на страстта го улучила в сърцето. Поискал тя да влезе в двореца му, докато той изпрати да извикат валията, за да освободи брат й.
— Царю! — рекла тя. — За тебе тази работа е лека, било то насила, или доброволно, пък щом царят иска това от мене — такава е моята щастлива участ. Но ако царят дойде в моя дом, ще бъде чест за мене, когато там стъпят благородните му стъпки.
— Е, няма да скърша хатъра ти! — казал царят.
Насрочила му тя същия ден както на останалите, обяснила му къде е къщата й, и си тръгнала.
Отишла тя после при един дърводелец и му рекла:
— Искам да ми направиш ракла с четири чекмеджета едно над друго и да се заключват! Кажи ми колко ще струва, и ще ти платя!
— Четири динара! — отговорил дърводелецът. — Но ако ти, почтена госпожо, не ми откажеш едно сближаване, нищо няма да ти взема!
— Ами щом няма друг изход — тъй да е, но я ми направи тогава с пет чекмеджета! — рекла жената.
Помолила го тя да й донесе раклата същия ден, когато уговорила срещите си с четиримата сановници.
Когато раклата с петте чекмеджета била готова, тя я наместила в гостната. После взела четири дрехи и ги отнесла на бояджията, който боядисал всяка дреха в отделен цвят. Започнала да приготвя ядене, пиене и благовония. Когато дошъл денят на срещите, облякла най-хубавите си дрехи, изписала се, разкрасила се и зачакала кой ще дойде първи.
И ето че дошъл кадията. Жената се изправила и започнала да го закача. И когато кадията понечил да удовлетвори своята страст, тя му рекла:
— Господарю, я снеми тази дреха и тази чалма и облечи тази жълта риза, сложи и този пешкир на главата си, а аз ще донеса нещо за хапване и пийване, пък после другото няма да ни избяга!
Взела тя дрехите му, той си сложил ризата и пешкира и точно тогава някой почукал на вратата.
— Кой чука на вратата? — запитал кадията.
— Мъжът ми! — отговорила жената.
— И какво да правя, къде да се дяна? — засуетил се той.
— Не бой се, влез в тази ракла!
Хванала го тя, сложила го в най-долното чекмедже и го заключила. После притичала към вратата, отворила я, а там — валията. Жената го хванала за ръка, сложила го да седне на същото място и рекла:
— Господарю, този дом е твой дом, това място е твое място! Аз съм твоя неволница! Остани при мен през целия ден, разсъблечи се, облечи тази червена риза…
Вързала тя и главата на валията с някаква кърпа, отишла при него в постелята, започнала да го закача и когато той протегнал ръката си към онова място, което е най-сладко у жената, тя рекла:
— Господарю, този ден е твой ден! Но бъди милостив и благодетелен, напиши на една хартийка да пуснат брат ми от затвора, че да се успокои сърцето ми!
Той написал писмо до своя заместник, в което се казвало: „В часа, когато получиш това писмо, пусни незабавно еди-кой си, без да изчакваш и протакаш, не допускай небрежност и не възразявай на приносителя на това писмо!“ Запечатал го и жената пак започнала да го закача в постелята. И ето че някой почукал на вратата.
— Кой ще е тоя? — запитал валията.
— Мъжът ми! — отговорила тя.
— И какво да правя? — засуетил се той.
— Влизай в тази ракла!
Взела го тя, напъхала го във второто чекмедже и го заключила. А кадията вътре бил чул целия им разговор, но си мълчал. Тя отишла при вратата, отворила я — този път бил везирът. Щом го видяла, жената го посрещнала, поклонила му се и рекла:
— Господарю, ти ме почете, като дойде в дома ми! Аллах да не помрачава твоя лик! — сложила го в постелята и добавила: — Ами я си съблечи дрехата, снеми тази чалма, облечи тази лека риза!
Съблякъл се везирът, тя го облякла в синя риза и червен капюшон, като му говорела:
— Остави тази везирска дреха! Тази е по-подходяща за беседа, веселие и сън!
Облякъл везирът ризата, жената започнала да го закача, той също я закачал, но щом посегнел да изпълни желанието си, тя все му повтаряла:
— Господарю, милвай ме, това няма да ни избяга!
И както си приказвали, изведнъж някой почукал на вратата.
— Кой ли е този? — запитал везирът.
— Мъжът ми! — отговорила тя.
— Какво да измислим? — подскочил везирът.