— Ставай и влизай в тази ракла! — рекла тя.
Вкарала го тя в третото чекмедже и го заключила. Излязла, отворила вратата — оказало се, че и царят е дошъл. Щом го видяла, тя го хванала за ръка, повела го през гостната, отвела го на постелята и рекла:
— Ти ни почете, царю, и цял свят да ми дариш, то ще е нищо пред една от стъпките ти в нашия дом!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на шестия везир за женското коварство:
Когато царят седнал в постелята, жената му рекла:
— Почини си, господарю, отпусни се, снеми тази дреха и тази чалма!
Съблякъл се царят, жената го облякла в опърпана риза, започнала да го развлича и да го забавлява. А онези в раклата чували всичко, но никой не смеел и дума да промълви. И когато царят протегнал ръка към благословеното място на жената и към своето благословено клонче, за да удовлетвори желанието си, тя му рекла:
— Тая работа няма да ни избяга, аз съм ти обещала да направя всичко за твое удоволствие и ти ще получиш от мене нещо такова, което наистина ще те зарадва!
И ето че някой почукал на вратата.
— Кой ще е този? — запитал царят.
— Мъжът ми! — отговорила тя.
— Махай го с добро или аз ще изляза и ще го изритам насила! — възкликнал царят.
— Няма да стане така, владетелю! — възразила тя. — Ти само потърпи!
— А аз какво да правя? — възкликнал той.
Взела го тя за ръка, вкарала го в четвъртото чекмедже на раклата и го заключила. После отишла при вратата, отворила я, а насреща й — дърводелецът. Влязъл той, поздравил жената, а тя възкликнала:
— Ама ти що за ракла си направил!
— Какво й има, госпожо? — запитал той.
— Това чекмедже е тясно! — рекла тя.
— Широко е! — настоял той.
— Влез в него и виж — по-широко няма да го направиш!
— Че в него четирима могат да влязат!
Вмъкнал се дърводелецът в най-горното чекмедже и тя начаса го заключила. После скочила, грабнала хартийката на валията и отишла при наместника му. Взел я той, прочел я и пуснал човека от затвора. Тя му разказала какво била направила, и той запитал:
— А сега какво ще правим?
— Ще оставим този град и ще избягаме в друг! — отговорила тя. — След всичко сторено място за нас вече тук няма!
Събрали те каквото имали, натоварили го на камили и заминали за друг град.
А онези седели в чекмеджетата на раклата цели три дни! Дощяло им се да се изпикаят. Дърводелецът се облекчил на главата на султана, султанът полял главата на везира, везирът — главата на валията, а той — главата на кадията.
— Що за мръсотия! — възкликнал кадията. — Не ни ли стига всичко, което ни се случи, ами и да пикаят върху нас!
— Аллах да възвеличи наградата ти, за която търпиш, кадия! — възвисил глас валията.
Кадията разбрал, че това е валията. Но после и валията вдигнал глас:
— Що за мръсотия!
— Аллах да увеличи наградата, за която търпиш, валия! — казал везирът, а после сам викнал на свой ред: — Що за мръсотия! — чул царят гласа на везира, но си замълчал да не познаят, че и той е там, а везирът възкликнал: — Аллах да накаже тази жена за това, което ни стори! Че тя събра тук всички държавни сановници освен царя!
А царят при тези думи не се сдържал и викнал:
— Мълчете! Аз първи паднах в мрежите на тази разпътница!
А дърводелецът възкликнал на свой ред:
— Ами аз каква вина имам? Направих й ракла за четири златни динара, дойдох да си взема парите, а тя се изхитри, вкара ме в това чекмедже и ме заключи!
Така те разговаряли помежду си и утешавали царя с приказки, опитвали се да разсеят мъката му.
В това време дошли съседите, видели, че къщата е празна, и си рекли:
— Вчера нашата съседка беше тук, пък сега глас не се чува, жива душа не се вижда! Я да строшим вратата и да видим каква е тази работа, че ако чуе царят или валията — ще ни затворят и после ще съжаляваме, защото не сме направили тази работа по-рано!
Строшили съседите вратата, влезли вътре и видели дървената ракла, а в нея — хора, които стенат от глад и жажда.
— Да няма джинове в тази ракла! — рекъл един.
— Я да съберем цепеници и да я изгорим! — рекъл друг.
— Не правете това, за бога! — викнал кадията.
— Аха… — рекъл един. — Джиновете се преструват, че са хора, и говорят на човешки език!