— Елате до раклата! — викал кадията и когато пристъпили напред, продължил: — Аз съм кадията. В тази ракла сме цяла дружина!
— И кой ви е вкарал тук? Кажи ни какво се е случило!
Кадията им разказал каква е работата, от начало до край, и те довели дърводелец. Той отворил чекмеджетата. Погледнали се един друг и всеки започнал да се присмива на останалите. Потърсили и жената, но от нея — ни следа, защото била прибрала всичко, с което били облечени. Донесли им дрехи, те си отишли, като всеки криел от хората лицето си. Ето, владетелю, наш царю, каква хитрост скроила жената на тези хора!
Приказка на шестия везир за човека и неговия член
— И още, научих — продължил везирът, — че имало човек, който пожелал да види в живота си Нощта на могъществото. Погледнал веднъж към небето, видял ангелите, когато се открили портите небесни, и как всички паднали на колене. Тогава той рекъл на жена си:
— Жено, аз видях Нощта на могъществото и ми бе подсказано, че видя ли я, ако отправя три молитви, желанията ми ще бъдат изпълнени. Моля те за съвет, кажи ми какво да моля?
— Кажи: „Аллах, увеличи ми члена!“ — посъветвала го тя.
Помолил се човекът и изведнъж членът му станал като дълга кратуна, такъв, че на крака не можел да стои, а жена му, като искал да се съвкупи с нея, бягала.
— Какво да правя! — изплакал мъжът. — Ти поиска това заради своите щения!
— Не исках да е чак толкова дълъг! — отговорила жената.
Повдигнал мъжът лице към небето и се примолил:
— Аллах, спаси ме от тази работа, освободи ме!
И изведнъж станал като евнух, без член. Щом жена му видяла това, възкликнала:
— Нямам нужда от тебе, щом вече не си мъж!
— Всичко стана заради злощастния ти съвет! — възкликнал той. — Имах аз към Аллах три молби, с които си осигурявах блага за този и бъдещия живот, двете изгубих, една остана.
— Помоли се на великия Аллах да те направи пак такъв, какъвто бе преди! — посъветвала го тя.
Помолил се човекът и станал пак такъв, какъвто бил по-рано!…
Приказка на шестия везир за жената, която купила ориз
— Научих също, царю — продължил везирът, — че мъжът на една жена й дал един дирхам да купи ориз. Взела тя дирхама, отишла при продавача, той й претеглил ориза, започнал да я закача и да й намига, като казвал:
— Оризът е хубав, когато е със захар! Ако искаш, влез вътре за минутка, пари няма да ти взема!
Влязла тя вътре в дюкяна, направила с продавача каквото направила, после той казал на своя чирак:
— Претегли й и захар за един дирхам!
И му направил знак. Взел чиракът бохчата на жената, изсипал скришом ориза, сложил вместо ориз пръст, а вместо захар — чакъл и го оставил при жената.
Когато тя си тръгнала, взела бохчата, като мислела, че там има ориз и захар. Върнала се вкъщи, сложила бохчата пред мъжа си, а той намерил в нея само пръст и чакъл. И когато жената донесла тенджерата, мъжът й рекъл:
— Не съм ти казал, че ще строим нещо, та си ми донесла пръст и камъни!
Жената разбрала, че чиракът на търговеца й е скроил шегата, и казала на мъжа си, като продължавала да държи тенджерата:
— Мъжо, от обхваналата ме грижа тръгнах за сито, пък донесох тенджерата!
— А каква ти е грижата? — запитал той.
— Мъжо, дирхамът, който ми даде, падна на пазара. Срам ме беше пред хората да го търся, а не ми бе леко, че съм го изгубила! Посъбрах пръстта и чакъла на мястото, където падна, исках да го пресея, за да го намеря, тръгнах за ситото, а донесох тенджерата!
Тя отишла за ситото и докато го подавала на мъжа си, пуснала дирхама между пръстта и камъните.
— Пресей го, че твоите очи по-добре виждат! — рекла тя.
Човекът седнал, пресял всичко, намерил дирхама и се зарадвал, макар че лицето и брадата му се били покрили с пръст!
— Та ето, виж, господарю царю, какви коварства вършат жените! — завършил разказа си везирът. — Разказах ти това, за да се увериш колко са лековерни те, колко са пошли в ума си! Не слушай думите им, не убивай чедото си, защото така ще заличиш спомена за себе си завинаги след смъртта си!
И царят пак се отказал да погуби сина си.
На седмия ден неволницата пак се появила при него, запалила голям огън, престорила се, че ще се хвърли в него, но я задържали.
— Защо правиш такива работи? — запитал той.
— Ако не отмъстиш на сина си за мене, ще се хвърля в този огън! — закрещяла тя. — Намразих живота! Преди да дойда тук, написах завещанието си, раздадох парите си като милостиня и реших да умра, за да съжаляваш много, както съжалявал един цар, че е измъчвал пазачката на женския хамам!