— И как е станало това? — запитал царят.
И неволницата заразказвала:
Приказка на неволницата за пазачката на хамама
Някога живяла прегърбена старица, набожна и покорна. Тя наминавала в двореца на един цар, където всички я молели за благословение. Един ден както обикновено тя влязла в двореца, седнала при царската съпруга, а тя й подала една огърлица за хиляда динара и рекла:
— Вземи тази огърлица и я подръж при тебе, неволнице! Като изляза от хамама, ще ми я върнеш!
Хамамът се намирал в двореца. Неволницата взела огърлицата, седнала в един ъгъл на двореца, докато царицата влезе в хамама и се изкъпе. Сложила огърлицата под килима и започнала да се моли. Но долетяла някаква птица, грабнала огърлицата и я набутала в пукнатина на двореца. Върнала се тя, без да знае какво е станало. И когато царицата излязла от хамама и си поискала огърлицата, пазачката й не я намерила. Започнала да я търси, но от нея ни следа!
— За бога, дъще! — заговорила старицата. — При мен тук никой не е идвал! Като я взех, я бутнах под килима! Не знам, да не би някой слуга да е забелязал, да е използвал невниманието ми и да я е взел, докато се молих!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила приказката на неволницата за пазачката на хамама:
Чул царят какво е станало, и наредил на жена си да измъчва старицата. Измъчвала я тя по най-различни начини, но тя нищо не си признала, но и никого не обвинила. Тогава царят наредил да я запрат и да я оковат. Затворили жената. Но един ден царят седял посред двореца потънал в пот, царицата — до него. Погледът му паднал върху някаква птица, която се мъчела да измъкне огърлицата от някаква пукнатина. Викнал той на жена си, тя подгонила птицата и й отнела огърлицата. Разбрал царят, че старицата е несправедливо обвинена, и наредил да я доведат. Когато тя се явила, той започнал да целува главата й, после заплакал и я замолил за прошка, съжалявал за стореното и я дарил с много пари. Но тя отказала да ги вземе, простила му и си отишла. Тогава тя си дала клетва да не стъпва в човешки дом, уединила се в планини и пустини и се молила там на Аллах до самата си смърт.
Приказка на неволницата за гълъба и гълъбицата
Разправят също, царю, че два гълъба, мъжки и женски, посъбрали в гнездото си малко пшеница и ечемик за зимата. Но било лято, зрънцата изсъхнали и изглеждали по-малко.
— Ти си изяла зърната! — обвинил гълъбът гълъбицата.
— Не, за бога! — възкликнала тя. — Не съм изяла нито зрънце!
Не й повярвал гълъбът, заудрял я с криле, закълвал я с човка, докато я убил.
Но дошла зима и зрънцата се издули и станали както преди. Разбрал гълъбът, че несправедливо и жестоко е убил жена си, съжалил за стореното, но полза от съжаление нямало. Легнал до гроба й, плакал и се вайкал от мъка, спрял да яде и пие и накрая умрял…
— Но, царю, аз научих и за други мъжки коварства срещу жените в разкази, по-чудни от това, което ти разказах.
— И какви са те? — запитал царят.
И неволницата продължила разказите си:
Приказка на неволницата за Бахрам и Датма
Имало някога, царю, една мома, царска дъщеря. Нямало равна на нея по хубост и красота, по прелест и нежност, по стан и гиздавост. Всички царски синове се сватосвали за нея, но тя не се съгласявала да вземе когото и да било между тях. Казвала се Датма.
— За мен ще се ожени само онзи, който ме победи в открит бой и сеч с копие и меч! — казвала тя. — Победи ли ме някой — ще се омъжа за него с желание, но победя ли го — ще му взема коня, оръжието и дрехите и ще бележа челото му с печат от нажежено желязо, на който ще пише: „Този бе победен от Датма!“
Идвали царски синове от близо и далеч, тя все ги побеждавала и ги белязвала с нажежено желязо. Чул за нея синът на един от персийските царе на име Бахрам. Дълъг път минал, докато стигне до нея, донесъл пари, коне, роби и други царски дарове. Стигнал до града й, пратил на баща й скъпи дарове. Чрез един от везирите си му съобщил, че иска дъщеря му за жена. Царят го извикал при себе си и му казал: