— Синко, нямам аз власт над дъщеря си, защото тя си е дала обет да се омъжи само за онзи, който я победи в открит бой!
— Аз тръгнах от града си тъкмо защото узнах за това условие! — казал момъкът.
На другия ден царят пратил при девойката човек, който я предупредил за срещата. Тя надянала бойни доспехи, взела оръжието си и излязла в полето. Излязъл срещу нея и царският син, готов за бой. Чули хората какво става, дошли отвсякъде и се събрали. Излязла Датма въоръжена, с покрито лице. Застанал насреща й царският син, от хубав по-хубав, в най-здрави доспехи и оръжие. Спуснали се двамата един срещу друг, дълго се удряли и блъскали, морно се биели. Когато разбрала колко е смел и юначен — такъв тя преди не била виждала, — уплашила се царската дъщеря за себе си да не остане посрамена пред народа си, разбрала, че не ще може да го победи, и решила да се изхитри.
Открила лицето си. Щом го зърнал, царският син се сепнал, стопила се твърдостта му. Тя се спуснала срещу него, свалила го от седлото и той останал на волята й като птиче в ноктите на сокол. Тя взела оръжието, коня и дрехите му, белязала го с нагорещено желязо и го пуснала да си върви.
Момъкът дошъл на себе си, три дни нито ял, нито пил, нито спал. Пратил робите си при баща си и му написал писмо, че не може да се върне в страната си, без да получи за каквото е дошъл, или да умре. Много се натъжил баща му, когато получил това послание, и решил да изпрати войски в негова помощ, но го посъветвали да изчака.
Царският син се преоблякъл като древен шейх и отишъл в градината на царската дъщеря, защото повечето дни тя прекарвала там. Срещнал се с градинаря и му рекъл:
— Чужденец съм, от далечна земя съм дошъл! От млади години със земеделие съм се занимавал, никой не може по-добре от мене да отглежда дървета и цветя!
Много се зарадвал градинарят, въвел го в градината. Започнал царският син да работи там, да сади дървета. И ето че един ден влезли роби с мулета, които носели постелки и съдини. Запитал ги какво правят, а те му отговорили:
— Царската дъщеря днес ще се разхожда тук!
Отишъл той, извадил богати накити и дрехи, които бил донесъл от страната си, пренесъл ги в градината, седнал, подредил ги пред себе си и започнал да се преструва, че трепери от старост и бедност. След малко дошли неволници, сред които царската дъщеря била като луна сред звезди. Започнали да се гонят из градината. Видели някакъв мъж под едно дърво, отишли при него, а той бил царският син, и видели, че това е стар шейх с треперещи нозе и ръце, а пред него — богатство сякаш от царска съкровищница.
— Ей, шейх! — заговорила Датма. — Какво ще правиш с тези скъпоценности!
— Срещу тези скъпоценности искам да се оженя за някоя от вас! — отговорил Бахрам.
Разсмели се неволниците и го запитали:
— А като се ожениш, какво ще правиш с нея?
— Ще целуна веднъж жена си и ще се разведа с нея! — отговорил той.
— Давам ти за жена ето тази девойка! — рекла царската дъщеря.
Царският син се надигнал, като се опирал на тоягата, спъвал се и треперел и след като целунал девойката, дал й скъпоценностите и дрехите и обявил, че се развежда с нея.
Когато на следващия ден пак дошли в градината, девойките пак отишли при царския син и видели, че той седи на същото място, а пред него — още повече накити и дрехи от предишния път. Пак седнали при него и го запитали:
— Старче, какво ще правиш с тези скъпи неща?
— Както вчера ще се оженя за някоя от вас! — отговорил той.
— Давам ти тази неволница! — рекла царската дъщеря.
Той се надигнал, целунал девойката, дал й дрехите и украшенията, обявил, че се развежда с нея, и всички се прибрали.
Когато царската дъщеря видяла какви накити и дрехи той дарява на неволниците, тя си рекла: „Че аз имам повече право на такива работи — пък и какво толкова ще се боя от него?“ И като се съмнало, тя излязла сама от покоите си, преоблечена като неволница, отишла при него и рекла:
— Аз съм царската дъщеря! Не искаш ли да се ожениш за мене?
Той измъкнал накити и дрехи, много по-хубави и по-скъпи от преди, дал й ги, надигнал се да я целуне, пристъпил към нея, хванал я, съборил я на земята, отнел й моминството и запитал:
— Не ме ли познаваш?
— Кой си ти? — запитала тя.
— Аз съм Бахрам, син на царя на персите! Аз измених лицето си, оставил съм близки и царство заради тебе!
Изправила се царската дъщеря, дума не проронила, объркана и поразена, и си помислила: „И да го убия — полза няма. Остава ми само да избягам в неговата страна!“ Върнала се в двореца, събрала пари и съкровища и изпратила да му съобщят да се приготви за път. Седнали на най-добрите коне и под покрова на нощта стигнали до далечни страни.