Когато до бащата на момъка стигнала вестта за пристигането му, той го посрещнал с много воини и юнаци. А след няколко дни пратил до бащата на Датма скъпи дарове и му написал писмо, с което му съобщил, че дъщеря му е при него, и поискал зестрата й. Щом даровете стигнали до бащата на царкинята, той ги приел, наредил да окажат голяма почит на приносителите им и много им се зарадвал. После устроил пир, извикал кадия и свидетели и написал брачния договор на дъщеря си с царския син.
Приказка на неволницата за яйчения белтък и мъжкото семе
Разправят още, царю честити, че един мъж обикнал жена, от красива по-красива. Тя си имала мъж, който я обичал и тя също го обичала. Била съпруга праведна и целомъдрена и онзи влюбен мъж не намирал начин да се добере до нея. Когато работата се затегнала, той решил да измисли някаква хитрост.
При мъжа на тази жена живеело едно момче, което той възпитавал. Влюбеният отишъл при него, правил му дарове и му оказвал милости, докато момчето започнало да слуша за всичко, което той искал от него. Веднъж човекът му рекъл:
— Не би ли могъл да ме въведеш в къщата, когато твоята господарка излезе?
— Добре! — отговорило момчето.
И когато господарката отишла в хамама, а господарят отишъл до дюкяна, момчето въвело приятеля си в къщата и му показало всичко в нея. А този влюбен твърдо бил решил да вкара тази жена в капан. Той взел в съдинка яйчен белтък и когато се приближил до постелята на съпруга, го излял върху нея, докато момчето гледало на друга страна, а после излязъл от къщата и си заминал.
След известно време съпругът на тази жена се върнал, пристъпил към постелята да си почине, видял върху нея нещо влажно, докоснал го с ръка и като огледал течността, решил, че това е мъжко семе. Той погледнал гневно към момчето и запитал:
— Къде е господарката ти?
— Отиде до хамама и ей сега ще се върне! — отговорило то.
Мъжът вече бил убеден в своето предположение, умът му бил овладян от мисълта, че това е мъжко семе.
— Иди и я доведи! — викнал му той.
Когато жената дошла, мъжът скочил срещу нея, жестоко я набил и посегнал да я заколи. Завикала жената за помощ към съседите:
— Този човек иска да ме заколи, а аз грях не съм сторила!
Нахвърлили се срещу него съседите:
— Или се разведи с нея, или живейте заедно в мир! Ние познаваме нейното целомъдрие и нищо лошо у нея не сме видели!
— Аз видях в постелята си мъжко семе! — казал човекът.
— Покажи ми го! — казал един от събралите се. Когато видял течността, той рекъл: — Я ми дай огън и тиган!
Донесли му всичко, той посъбрал белтъка и го изпържил в тигана. Мъжът на жената хапнал от него, дал и на събралите се и всички се убедили, че е яйчен белтък. Мъжът разбрал колко несправедлив е бил към жена си и че тя е невинна. Така съседите го помирили с жена му.
Приказка на неволницата за царския син и сандъка
Разправят също, царю честити, че имало един търговец, който бил много ревнив, а имал прелестна съпруга. От страх и ревност той не живеел с нея в града, а й построил извън него дворец далеч от всякакви сгради, с високи кули и здрави колони, с непристъпни порти и железни катинари. Когато излизал, затварял портите, взимал ключовете и си ги закачал на шията…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила приказката на неволницата за царския син и сандъка:
Един ден, когато мъжът бил из града, синът на царя на този град излязъл да се поразходи и попаднал на това пустинно място. Пред погледа му се извисил този дворец. Зърнал богато облечена красива жена, която надзърнала през някакъв прозорец. Щом я видял, прищяло му се да влезе при нея, но това било невъзможно. Извикал един от слугите си да му донесе перо, дивит и хартия и написал върху нея за своята обич и страст. Прикрепил писмото за острието на стрела и я метнал в двореца. Тя паднала пред жената, която се разхождала из градината, и тя рекла на една от неволниците си:
— Донеси ми онази хартия!
Тя умеела да чете, прочела бележката и разбрала какво й говори царският син. Написала отговор, като посочила, че в нейното сърце е пламнала още по-голяма любов от неговата. Показала се на прозореца, хвърлила му хартийката. Жаждата й по него станала още по-силна.