Изплашила се жената при този разказ на старицата и възкликнала:
— Майчице, колко ме изплаши със своя разказ! Един хубав момък е обхванат от любов към мене. Няколко пъти ми праща вест, а аз все отказвам! Сега се боя да не ми се случи същото както с това куче!
— Пази се, дъще! — рекла старицата. — Аз много се боя за тебе! Ако не знаеш къде живее, кажи ми как изглежда, и аз ще го доведа при тебе! Не позволявай на никое сърце да се огорчава заради тебе!
Описала жената момъка на старицата и тя рекла:
— Ще отида да го потърся! — отишла тя при момъка и му рекла: — Успокой душата си! Аз сложих капан на тази жена. Утре след пладне ела и ме чакай в началото на сокака. Ще отидем в нейния дом и ти ще прекараш весело и доволно целия следобед и следващата нощ!
Много се зарадвал момъкът, дал й два динара и рекъл:
— Когато си задоволя страстите си, ще ти дам десет динара!
Върнала се старицата при жената и й рекла:
— Поговорихме за тази работа и аз усетих, че той много ти се сърди и му се ще да ти направи зло. А аз през цялото време го молех да дойде при тебе утре, когато призоват за обедна молитва!
Много се зарадвала жената и възкликнала:
— Майчице, ако сърцето му се успокои и той дойде при мене по пладне, ще ти дам десет динара!
— Само от мене ще узнаеш за пристигането му! — рекла старицата, а когато се съмнало, я посъветвала: — Приготви обяд, украси се, облечи най-скъпите си дрехи, пък аз ще ти го доведа!
Жената започнала да се облича и да готви гозби. А старицата отишла и зачакала момъка, но той не дошъл. Старицата се разходила насам-натам, но не попаднала на следите му — не знаела, че него ден той от радост бил паднал от коня и си счупил крака. Тогава си помислила: „Какво да правя? Нима гозбите, които е приготвила и парите, които ми е обещала, ще отидат напразно! Не, няма да се оставя тази хитрост да се провали! Я да потърся някой друг и да й го заведа!“
И когато гледала по улицата, видяла красив и хубав момък, от чийто вид личало, че дълго е пътувал. Пристъпила към него, поздравила го и запитала:
— Не ти ли се ще ядене и пиене, пък и жена, която да те чака?
— А къде е това? — запитал момъкът.
— При мен, вкъщи! — отговорила старицата.
Тръгнал човекът след старицата, която не знаела, че той е мъжът на онази жена. Щом спряла пред къщата, тя почукала на вратата и жената я отворила, а когато старицата влязла, избягала, за да се приготви. Въвела старицата мъжа в гостната доста ядосана от станалото. А когато жената влязла и погледнала към човека, който седял до старицата, познала мъжа си и веднага съобразила какво да направи. Смъкнала обувката от крака си и викнала на мъжа си:
— Не такива клетви сме си давали ние! Как смееш да ме лъжеш! Когато разбрах, че си се върнал, аз те изпитах с помощта на тази старица и те вмъкнах в онова, от което те предупреждавах! Сега добре разбрах какви ги вършиш! Ти наруши клетвата между нас! Мислех, че си бил честен към мене, но сега видях с очите си, че ходиш при развратни жени!
Тя го заудряла с обувката по главата, а той отричал всичко и се кълнял, че през живота си не я бил лъгал и че не е правил нищо, в което да го подозира! Така той се кълнял в името на всевишния Аллах, а жена му го била, плачела и крещяла:
— Елате тук, мюсюлмани!
Той й запушвал устата с ръка, но тя го хапела. И мъжът започнал да целува ръцете и нозете й, но тя не се съгласявала да му прости. После подмигнала на старицата тя да задържи ръцете й. Скочила старицата към нея, зацелувала ръцете и нозете й и най-после я усмирила. Когато седнали, мъжът започнал на свой ред да целува ръцете на старицата и да й говори:
— Всевишният Аллах да ти въздаде всякакви блага, че ме отърва от нея!
И дори старицата се дивила на хитростта и коварството на тази жена…