Момъкът прекарал нощта, сякаш спял на нажежена жарава. На сутринта пъхнал в пазвата си хиляда динара, отишъл на Копринения пазар и разпитал къде е дюкянът на Абул Фатх. Като стигнал при него, видял слуги, чираци и голяма челяд, защото той бил търговец прочут и богат и като връх на щастието си притежавал онази жена, каквато и царските синове нямат. Момъкът го поздравил, търговецът отговорил на поздрава му и го поканил да седне. Момъкът седнал и рекъл:
— Търговецо, искам да купя от тебе едно покривало, но нека първом го разгледам!
Търговецът заповядал на слугата си да донесе от вътрешността на дюкяна вързопа с коприните, развързал го и измъкнал няколко покривала — момъкът бил възхитен от красотата им. Видял сред тях търсеното, купил го за петдесет динара и го отнесъл вкъщи. И ето че се появила старицата. Щом я зърнал, момъкът станал на крака и й подал покривалото.
— Донеси ми въгленче от огъня! — рекла старицата.
Донесъл той горящо въгленче, старицата приближила крайчеца на покривалото до него и го прогорила. После сгънала покривалото, както си било преди, взела го със себе си, отишла при дома на Абул Фатх и почукала на вратата. Онази жена я чула, станала и й отворила — старицата познавала майката на тази жена и тя самата я познавала, защото била семейна приятелка.
— Какво искаш, майчице? — запитала жената.
— Дъще! — отговорила старицата. — Зная, че майка ти не е при тебе, аз бях при нея вече, но се отбих, защото се боя да не пропусна времето на молитвата! Искам да се измия при тебе, защото знам, че си чистоплътна и в дома ти е чисто!
Жената й позволила да влезе. Влязла старицата, измила се, произнесла молитвата си, след това се върнала при жената и й рекла:
— Дъще, струва ми се, че в онази стая, където се молех, са ходили слугите и там не бе твърде чисто! Я ми покажи друго място да се помоля, че аз заличих молитвата, която произнесох току-що!
Жената я хванала за ръка и рекла:
— Майчице, иди и се помоли на моето ложе — там само мъжът ми сяда!
Тя я въвела при постелята си, старицата започнала да се моли и бутнала покривалото под възглавницата, без тя да види. После си тръгнала.
На мръкване търговецът се върнал и седнал на постелята. Жената му донесла храна, той се нахранил, измил ръцете си, облегнал се на възглавницата и изведнъж видял изпод нея да се подава крайчецът на покривалото. Измъкнал го и го познал. Заподозрял жената, че е извършила нещо срамотно, викнал я и запитал:
— Откъде имаш това покривало?
— Никой освен тебе не е идвал при мен! — отговорила тя.
Премълчал търговецът, помислил си: „Ако вдигна шум, ще се опозоря пред цял Багдад!“ Пък този търговец бил събеседник на самия халиф и нямало какво да прави друго, освен да замълчи — и не казал нито дума повече на жена си. Тя се казвала Махзия.
— Научих, че майка ти се е разболяла, всички жени са се събрали и я оплакват. Аз ти разпореждам да отидеш при нея! — рекъл й търговецът.
Жената отишла при майка си и я заварила там жива и здрава. Малко поседяла, но изведнъж дошли хамали, които донесли всичките й неща от къщата на търговеца.
— Какво се е случило с тебе, дъще? — запитала майка й.
Но жената скрила за станалото, а майка й заплакала и се затъжила, че се е разделила с търговеца. След няколко дни старицата отишла при Махзия и запитала:
— Какво е станало, дъще? — после влязла при майка й и я запитала: — Сестрице, какво се е случило между това момиче и мъжа му? Научих, че се развеждал с нея! Какъв грях е сторила?
— Дано мъжът й се върне при нея с твоята благословия! — рекла майката. — Помоли се за нея, сестрице! Ти си праведна жена и прекарваш цели нощи в молитви!
После трите жени се събрали заедно и старицата рекла:
— Ти, дъще, за нищо нямай грижа! Ако всевишният Аллах поиска, след няколко дни ще те събера с мъжа ти! — после отишла при момъка и му рекла: — Приготви хубава стая и аз тази вечер ще ти доведа онази жена!
Скочил момъкът, донесъл всичко за ядене и пиене и зачакал. А старицата се върнала при майката на жената и рекла:
— Сестрице, сватба сме вдигнали, изпрати дъщеря си при мене да се поразсее, а после аз ще ти я върна!
Майката облякла дъщеря си в най-хубави дрехи, украсила я с най-богати накити. Жената тръгнала със старицата, а майка й я изпратила до вратата и съветвала старицата: